Той е артист занаятчия. Едновременно е фотограф, уеб дизайнер, автор на няколко изложби и влог ентусиаст. И неслучайно е първият гост съавтор в моя блог!
С Пламен Ангелов-Плабо споделяме страстта да търсим в много посоки, да провокираме себе си през различни области на живота. И ето ни тук и сега, на поредна интересна среща разговор.
Пламен е човек, живеещ между два свята - на професионалната реализация и на интересите си отвъд нея. Животът му е съчетание от модерни технологии, естетика и изследване на психичните и метафизични светове на съзнанието, реалността, религията и мистицизма.
Опит, през който е преминал в живота си, за да спомогне на повече хора да се насочат, ориентират и да поставят крачки в пътя на собственото си емоционално, душевно и физическо лечение и хармонизиране на житейския си план.
Неговият канал и страница “Медитация и чай” са част от мисията му към себе-взаимопомощ за един по-балансиран, стабилен и буден свят на хармонични емоции и истина.
Към тях е снимал и тематични фотосесии с мен, като автор
Още тогава, на първото издание на първата ми книга разбрах, че с него сме свързани по особен начин. Той допълни визуално онова, което аз бях сбъднала с думи. Разбрах го тогава само за да си го доказвам всеки следващ път.
Той е творец, но също така и експериментатор, и добър провокатор. На себе си, а след това и към другите.
В живота си познава и светлото, и тъмното.
И въпреки че с пътя, по който стъпва все по-уверено сега, е имал допир още в тийнейджърската си възраст, немалко са били и предизвикателствата и моменти дори на отхвърляне, на страх, на безсилие, преди да стигне до днес, когато прегръща духовността и личностното си развитие като мисия.
Пламен е човек, с когото може да говорите много – за най-различни теми. И въпреки че аз самата доста чета и силно се интересувам от езотерика, духовност, медитация и енергиен баланс, в разговора си с него научих нови, непознати за мен неща.
„Всеки от нас има два енергийни канала, през които създаваме:
И ако умът е полярен орган, с който творим първо в едната положителната полярност, но после задължително идва и другата, отрицателната, то сърцето е творчество в неполярност.”
Тези думи на Плабо резонираха в мен на много нива и сякаш отключиха нещо. От тогава минаха няколко дни, а вече имах ситуации, в които, в мига в който си ги припомнях и тръгвах да полагам основата на визия, мечти, идеи за мен самата и за моя живот през ума, се спирах сама и си казвах:
“Нека сега да създам този образ през сърцето.”
Още за силата на сърцето
И сякаш усещах, че това е моята истина. Онази истина, която ще създаде най-правилната за мен реалност. А не тази, в която ще трябва да позная полярността.
„А това е най-бързият начин за духовна еволюция.” Това каза Плабо в края на нашия разговор за сърцето като инструмент на съзидание и творчество.
Продължихме разговора в друга посока. „Някои неща, които преди са били препоръчителни, сега стават абсолютно задължителни.”
“Какво имаш предвид?”, го попитах. И той направи паралел с настоящата ситуация, в която е изправен целия свят заради коронавируса.
И точно сега е моментът, в който или ще се обърнем към методи за успокоение на ума, като медитацията, или ще се докараме до още по-големи психози и неврози.
Съгласявам се с всичко това, защото знам лично за себе си колко много ми помага медитацията. Медитацията за мен е начин на творчество – не само в писането, но и в бизнеса.
И така да овладявам емоциите, които ме заливат.
Медитацията е начин да се справя с трудните периоди в живота ми. Tогава мога да медитирам по два и по три пъти на ден.
Емоции на силна тревожност, на преекспониране на предизвикателството, емоции на свръханализа, която води често до парализа.
И именно в тези моменти чрез медитацията, мога да погледна на предизвикателството, на кризата като на възможност за нещо ново. Каквото и да е то.
„Ние сме подарък за другия, когато изразим своята уязвимост.”
Разговорът ни с Плабо продължи повече от час и течеше с лекота. И не го отдавам само на това, че се познаваме добре и че сме свободни и двамата да изразяваме тезата си пред другия.
Просто, когато заговорихме за нещата, които го вълнуват, той беше уверен и спокоен. Беше готов да сподели с мен, а и с всички, които ще прочетат тази статия, мислите си, тезите си, опита си.
Тогава в един момент подхванахме и темата, която Плабо зададе като основа на този разговор:
„Ние сме подарък за другия, когато изразим своята уязвимост.” Красива мисъл, нали? Въздейства ми още когато ми я сподели при поканата от моя страна да вземе участие в този проект.
Мисъл, която прелетяла през него, именно в момент на медитация. Още тогава усетих, че в нея има нещо много дълбоко, многопластово. А това бяха любимите ми дискусии, теми за размисъл, ситуации в живота.
Още за уязвимостта
Обичах да прелиствам пласт след пласт и да търся още от онова, което беше дошло, за да се разкрие пред мен. А когато Плабо подхвана и своята гледна точка относно тази тема, си дадох сметка, че дълбочината на това изречение е необхватна.
„Ние, хората не искаме да сме слаби пред другите.
А именно когато сме слаби и уязвими, преживяваме нашата еволюция, позволяваме най-голямата трансформация да ни се случи.
Точно в тези моменти ние сме най-пълното проявление на Бога.
Всеки такъв миг е скок в непознатото – малка смърт, за да се родиш. Умира идентификацията, която сме създали за себе си и си мислим, че сме ние.
Когато се подариш на другия, в своята слабост, ти му подаряваш не просто цвете, купено от магазина, а онова цвете, което си отглеждал дълги години. Ти му подаряваш себе си.
И онова, което получаваш в замяна е признателност. А признателността е именно едно от чувствата, които отварят сърцето. Признателност срещу подаръка, който правим на партньора ни, когато се транформираме.”
След тези думи мълчах едно известно време. Имах нужда да ги оставя да ме отнесат някъде, без да разбирам къде. Усещах, че в тях има много истина и много дълбочина, но не ги разбирах съвсем.
А в същото време виждах, чувствах, че през Пламен те бяха минали като преживяване, не просто като нещо прочетено или чуто.
А покрай мен просто прелетяха. Сега, когато пиша тези редове, си давам сметка, че дори и така, съвсем повърхностно, те са оставили своята следа и у мен.
И рано или късно, когато съм готова за тях, ще усетя тази следа по-силно. Ще се сетя за тези думи и аз ще ги преживя покрай нещо друго.
Усещам, че разговорът ми с Плабо беше именно, за да предадем заедно това послание до всички вас. И съм сигурна, че най-вероятно определен процент от хората, няма да го разберат.
Други ще го усетят и въпреки това, дори и те няма да го разберат, също като мен самата. Не и по онзи начин, по който го разбира той.
Но също така вярвам, че има и един процент от вас, скъпи приятели, които може би също са преминали вече през тази мисъл, и са я изживели в животите си. И четейки тази статия, ще си кажат:
„Дааа, има много истина в това. Знам, защото го живея.”
В края на разговора ни попитах Плабо: „Живееш ли философията, за която говориш в канала си за медатации?”
И отговорът му беше естествен и искрен: „Далеч съм от момента, в който ще живея това ежедневно. Но се опитвам. И когато се сетя, правя онези избори, които да ме отвеждат по този път.”
Независимо колко вярва, в нещата, които учи, работи, споделя с хората около себе си. За радост или за съжаление, ние управляваме себе си съзнателно едва 3-4% от времето, в което сме будни.
През по-голямата част сме водени от подсъзнателни импулси, от вярвания и ограничаващи рамки, от избори, които някой е направил за нас в детството, в рода, в родината дори. Това са прекрасни теми за следващи разговори, видеа, защо не и книги дори.
Една от поредицата сутрешни медитации, които Пламен записва за своя YouTube канал. Забавна, лека, мотивираща, медитация за енергичен старт на деня.
Но като финал на днешната тема искам да ви споделя и едно кратко интервю с Плабо с думи, които се родиха по време на разговора ни и накрая го поканих да направи асоциации за тях. Всеки от вас може да направи същото за себе си и да се изненада от думите, които ще преминат през съзнанието ви.
Въведи имейл адреса си, за да получаваш редовно от вълнуващите прозрения на Алеона де Кама и нейните гости. А също и от порива ѝ да провокира и да поема по пътищата на сърцето. Където и да водят те.
Ще се свъжем с теб скоро.
Възникна грешка при изпращането на твоята заявка
Този уеб сайт използва бисквитки. Ако сте съгласни с това, моля продължете разглеждането.
Прочети повече