Близостта в дигиталното общество е мисия възможна. Ако наистина имаме желание да се свържем с другите. Защото да си пишеш през клавиатурата с някого, не значи, че си близък с него.
Боряна Пеева
Каквото и да е като положение, ситуация, ограничение, винаги имаме ИЗБОР на реакция и поведение. ВИНАГИ! Колко често си спомняме за това ни право, обаче?
Да изчакаме или да действаме, според възможността. И по-важното е, че това всички го правим без изключение.
Делим се на хора, които го знаят, и такива, които го правят, без да осъзнават действията си.
Ценността е в СЪЗНАТЕЛНОСТТА. Защото кое друго може да е различното за двама или повече човека, поставени пред една и съща опасност/нужда/ситуация.
И богатият, и бедният в този момент са на прага на едно и също решение - да чакам или да действам. Изборът ще бъде направен, със сигурност. Разликата е в съзнателността или пък в ОПИТНОСТТА. Защото в крайна сметка в извънредна ситуация се задействат първични механизми на реакции или отработени по-рано такива.
Прочети докрай
Във времена на технологии все повече се усеща отдалечаването ни едни от други. А ситуацията на "добросъвестно" дистанциране с оглед на "Ковид-19" съвсем извади на показ колко сме податливи на самоизолация.
За мен е важно и обичам комуникацията с хората да е по възможност присъствена. Да, ще има работни разговори, има комуникация с роднини по телефона, но доскоро хората в България се срещахме. Уточнявам страната ни, защото има разлика в разбирането за комуникация в различните страни по света.
А аз живея тук и ми харесваше възможността да се срещам с хората.
Вероятно това ще е временно отдалечаване, може да се запази тази тенденция, но ще намеря начин да поддържам близостта си с хората. За тези които я търсят, ще има начин да я имат!
Покрай дистанцирането ни преживях неминуемото физическо отдалечаване от близките за мен хора. В първия момент си казвах къде отива близостта ни. Усещах тогава, че сякаш нещо ми беше отнето. Минаха се няколко месеца и сега ясно виждам,че близостта не идва от вида на комуникацията.
Защото просто сменихме средството, нищо повече. И да, така да се каже въпреки принудата да се свързвам с другите чрез ИТ средата и средствата, намерихме начин да останем близки. Силата на сърцето е мнооого по-голяма от всичко, което й се изпречи.
Мисля си какъв ли избор ще трябва да се прави, ако интернет бъде ограничен или изчезне. И веднага ми идва отговорът - телепатия.
Вярвам в това, убедена съм, знам го, разбрах го. Защото Животът върви редом със Свободната воля, просто тепърва човечеството се учи да я разбира и развива.
Това знание ме успокоява всъщност. Защото когато се научих да гледам по-голямата картинка и да виждам по-далеко от носа си, разбрах ЦЕННОСТТА на живота си. Знам че има и други, затова не може и да бъде самотно. Но за самуването и самотността - в някоя следваща статия.
Така че, Любов, сбогом. Бъди щастлив. Бъди Любов. Не моята, а твоята собствена. Бъди Любов за себе си. Аз ще направя същото.
"Завърших писмото, а през цялото време сълзи капеха от очите ми. Завърших писмото и започнах да плача още по-силно. Отново. Силно и разтърсващо. Но този плач беше пречистваш, беше освобождаващ, беше за последно, беше на сбогуване. Този плач беше, за да измия и последната болка и вина от себе си.
Историята на един мъж и една жена, които, вървят по пътя на любовта, въпреки своите страхове и ограничения.
История за любовта и отношенията. За доверието и контрола. За страстта, болката, прошката.
Емоциите от страниците ще те накарат да се замислиш за смелостта, за грешките и за новото начало.
Запазих го на компютъра си. Имах странното усещане, че дори и да не го изпратя, той всъщност вече е изиграл своята роля. За мен самата. Защо ли? Защото успях да излея навън всичко, което имаше в мен, което мислех и чувствах. Успях да заявя себе си, да си простя, да направя моста, който ми беше необходим, за да прескоча тази пропаст, която бях отворила в себе си.
Да, това писмо само по себе си беше достатъчно, за да ми помогне да се изправя и въпреки това знаех, че ще го изпратя. Просто не бързах, защото не изпращането му беше най-важното. А самото му написване. Защото, изпращайки го, аз всъщност нямаше да очаквам отговора. Изпращайки го, всъщност затварях вратата и бях готова да отворя нова."
из книгата "Избирам теб, Любов"
Въведи имейл адреса си, за да получаваш най-актуалните теми от Алеона де Кама и нейните гости. Ще имаш възможност да разширяваш себе си, докосвайки се до житейската опитност на другите. А защо не и да споделиш своята мъдрост!
Ще се свъжем с теб скоро.
Възникна грешка при изпращането на твоята заявка
Този уеб сайт използва бисквитки. Ако сте съгласни с това, моля продължете разглеждането.
Прочети повече