"Избирам теб, Любов"

Как се случва магията

"Избирам теб, Любов" беше един експеримент с мен самата. В момент на силен творчески прилив. Започнах да пиша и не мога да спра до ден днешен. Все още имам периоди, в които като не пиша дълго време, просто изпитвам физическа и психо-емоционална липса. Това е моя начин на успокоение и хармонизиране.

"Избирам теб, Любов" беше едно подреждане на ценностите ми за любовта. В нея са засегнати много ситуации и гледни точки, които днес се срещат доста често – липса на близост, дълг и страхове за сметка на любовта, разширени семейства и преплетените взаимоотношения там.

"Избирам теб, любов" беше първата ми книга, съответно и писането ѝ стана много по-хаотично и непредвидено. За нея нямах сюжетна линия.

Сядах и пишех, и не знаех накъде ще ме отведат думите. Но ето че не само я завърших, но и историята вълнува толкова много хора вече толкова дълго.

"Избирам теб, ЛЮБОВ" е избор и любов. Също така е смелост, риск, страх, но повече победа. Заради мен и заради сърцето в мен.

Към сбъднатите мечти

Историята на една сбъдната мечта

Написах книга. Написах книга за любов.

Тя е любов. Тя е всичко онова, в което вярвам, което изповядвам, за което мечтая. Тя е постигната мечта. Първата от многото.

Написах книга. Без да знам, че пиша книга.

Всичко в нея се изля от мен неусетно и с любов. И това, което се получи накрая, беше един дълъг, завладяващ, вдъхващ надежда и пълен с грешки роман.

После дойде един безкраен период, в който седях и си го четях сама. Харесвах си го. Караше ме да се усмихвам и да бъда горда от себе си. Но имах толкова много страхове и притеснения. Толкова много причини защо да не предприемам нищо повече.

• Минах през тях.
• Минах и през страховете как ще погледнат на него семейството ми, приятелите ми, колегите ми, непознатите.
• Минах и през многото избори как точно да продължа.

И ето ме сега, събота сутрин, пия ароматен чай с коледни меденки, държа първото издание от първия роман на Алеона де Кама (моят обичан псевдоним) в ръце и съм щастлива, както май никога не съм била.

"Избирам теб, Любов"

Музика и танц

Това са едни от любимите ми начини за настройване на алфа вълни. По принцип, понякога само музиката е достатъчна. Особено ако съм много готова и съм насъбрала голямо количество творчески заряд. Но друг път използвам и танца. Започвам да сменям различни музики с различни ритми, за да усетя къде се намирам, в какво настроение съм.

Много е интересно да позволите на тялото да ви покаже къде се намира умът му.

Какво имам предвид? Когато съм много забързана и съответно съм била в много мислещ, активен ден, много анализиращ ден, обикновено имам нужда да започна с по-бързи и по-агресивни музики, с по-ритмично темпо. Обаче оставяйки тялото си в този ритъм, то малко по малко се уморява и започва естествено да забавя темпото.

А музиката го следва

Накрая обикновено стигам до много бавни и плавни парчета и самите ми движения вече са такива. Особено голям ефект това упражнение има, когато сте със затворени очи или с превръзка на очите. Тогава тотално отпускате ума да не се оглежда в някоя огледална повърхност, така че да оценява красиво ли е движението или не, да критикува, съответно и да ви отделя от възможността да се потопите в потока на собствените си движения.

Между другото, този трик съм го споделяла на мои приятелки и те са ми давали обратна връзка, че са го опитвали и не са могли да се движат, че телата им са оставали неподвижни, че сякаш, когато нямат хореография, която конкретно да следват, им е трудно да се отпуснат и съответно да създават движения, танц. Но истината е, че ако сте в подобно положение, това означава, че е голяма вероятността да сте заключили и творческите си потенциали.

Всеки от нас има умението да създава, особено жените

И ако телата ви са заключени, то повярвайте ми, ако насочите усилията си натам и първо отключите тях, тогава ще разберете истинския потенциал, който криете в себе си. Така че ако искате да пишете, първо се научете да танцувате не с хореография, а в свободата на пространството и ритъма.

"Избирам теб, Любов"

Включване на всички сетива

Разходката сред природата е много работещ начин за намиране на вдъхновение при мен. Често си вземам лаптопа и отивам да се разходя. Бавно. Живея до парк, така че за мен това е лесно постижимо. Но разходката включва всички сетива.

Гледам цветовете и различните нюанси на растенията около мен.

Чувам птичките – отпред, отзад, от близко и от далеч, щурци, стъпки на катерички, чувам всякакви звуци…

Усещам температурата върху кожата ми, вятъра в косата.

Забелязвам всички тези детайли, които ме отделят от мисли за проблеми и ежедневни ситуации.

И тогава си избирам едно място и сядам да пиша.

Смяна на дейностите

Подобно на разходката, смяната на дейностите действа освежаващо. За себе си вече съм разбрала, че ако пиша дълго време, е по-добре в един момент да стана и да направя някаква физическа дейност.

• Дали ще сготвя
• Дали ще си направя кратка разходка
• Или ще погладя, поизчистя, потанцувам...

Нещо, което да раздвижи тялото ми. После, когато се върна към писането, зарядът ми е отново високо, а не както непосредствено преди да се изправя преди това – пред изчерпване.

"Избирам теб, Любов"

Как се раждат героите

Меган, Филип и Мартин. Докато писах книгата си мислих, че тройката, която създадох, беше Меган, Филип и Дейна. Но в последствие, когато започнах да общувам с читателите, си дадох сметка, че героите, които им бяха оказали най-голямо влияние, бяха Меган, Филип и Мартин.

• Меган взе моето лично име

В нея вложих и много части от мен самата. Това беше първата ми книга и сякаш имах нужда от тази опора, за да създавам. Имах нужда да се огледам в нещо и да го опиша.

• Филип, за разлика от това, не беше човек, който наистина съществуваше в живота ми тогава

Предполагам, че с мъжкия образ ми беше много по-лесно да включа вече въображението си. В това отношение при нас, жените, сякаш то работи непрестанно.

• И ако Мартин беше една удобна, интересна, забавна развръзка в историята между двамата ни главни герои според мен...

...то много от читателите бяха силно докоснати от този лек, свободен и открит герой и искаха още от него. Питаха ме безброй пъти защо Меган не избра Мартин.

Научи защо

Истории, които провокират

Защо дадох на Мартин толкова малко време в историята? Много се смях. И аз харесвам Марти и начина, по който подкрепи героинята ни в един важен момент от историята.

Но онова, което Меган и Филип имаха помежду си, не мисля, че беше нещо, което можем да заместим с лека ръка. Това беше тогавашния ми избор, това би бил той и сега.

В Меган виждам много от съвременната жена...

Както що се отнася до избора на секс партньорства за сметка на истинска интимност, така и що се отнася до онзи страх от близост, който сякаш обзема целите ни животи.

Срещам го често в себе си, в приятелките си, в далечните си познати. Оглеждам се в лицата на хората в живота ми и търся причината за всичко това. А причини можем да намерим много.

В книгите си обичам да показвам житейски ситуации и различните им гледни точки.

Обичам да поставям теми за размисъл, в които можеш да се огледаш, припознаеш. И съм щастлива, че именно това ми връщат като обратна връзка читателите – че най-ценното не е историята, която развлича, а това, че тя провокира за размисъл, а също и за действие в живия живот.

Затова и героите ни са много противоречиви в някои ситуации, много истински със слабостите си, с глупостите си, със страховете си, каквито сме всички ние.

"Избирам теб, Любов"

Интересното е, че, когато пиша, залагам основни конфликтни линии, но някои читатели ми дават обратна връзка за други, дори второстепенни линии, които са ги докоснали по-силно.

Когато за първи път ми се случи това, си дадох сметка колко ограничаващо би било да рамкирам читателя със своята гледна точка и в същото време колко обогатяващо е да чуя различните възприятия на различните хора.

И ако за мен главните линии в книгата се въртят около страха на едно момиче да се свърже, да изгради партньорство с мъж и от друга страна, избора на един мъж, основан на дълг към семейството за сметка на любовта, която го изпълва

То други хора бяха провокирани от:

• Свободата на приятелските отношения
• Неискренността на Дейна за аборта
• Отношенията на роднините към главата героиня

И още много други. В един момент си казах колко много стойност имат не само главните ни герои и главните линии, около които се движи историята, но и всеки един допълващ елемент, всеки един подкрепящ герой, всяко едно място, всяка една реплика дори.