Как да прецениш? Къде е границата, отвъд която да не се раздаваш?
Алеона де Кама
Хора влизат и излизат от живота ни. Постоянно. Въпрос на избор или стечение на обстоятелствата. Въпрос на предпочитания или въпрос на естествено действие на рамкираното общество.
Не мисля, че имам някаква бариера за това – богати и бедни, умни и простовати, с образование и без. Мога да общувам с всички, но не всички ги усещам. Вътре в сърцето.
Аз самата често не се откривам за тях. А преди не беше така. Преди можех лесно да отворя сърцето си за всеки. Без да да се замисля колко мога да бъда наранена. Без да се замислям колко могат да ми вземат. Да, преди беше така. Но вече не е.
Kъм себе си. Вече правя цедка. Да, общувам с всякакви хора, но не всеки допускам до себе си. Не към всеки се откривам чистосърдечно и безусловно. Не всеки мога да допусна наистина близко до себе си, толкова близко, че истински да усетим и двамата контакта.
По много неща преценяваме хората насреща. И понякога в тълпата сред толкова много лица, се изгубвам. Хора много, но не толкова истинските. Отвсякъде сме обградени с приятели, които могат с лекота да запълнят времето ни, да споделят някой общ интерес, но никой истински не се интересува от другия. Малко мрачно звучи, нали?
Разликата между истинските и фалшивите взаимоотношения
Между тези, които те изпълват и зареждат и другите – празните, кухите, обезсмислените. Дали този избор е плод на нашите собствени ограничения и предразсъдъци, наследени от родители и от общество?
Или можем спокойно да кажем, че е отговор на вътрешната интуиция, която ни предпазва от неистински и нечисти отношения – такива, с които не можеш да претърпиш развитие?
Да, преди общувах с всички чистосърдечно и отдадено. Преди не правих цедка между хората, които са в обкръжението ми. Открито давах всичко на всеки.
И бях готова да взема всичко от всеки. Но с годините сякаш разбрах, че не всяко общуване ти дава онова, най-ценното, което търся всеки миг – любов и развитие.
Прочети докрай
Някои дори те дърпат рязко назад. И идва изборът. Моят личен избор. Защо да губя ценното си време и енергия, за да общувам с хора, от които не мога да се уча, с които не мога да вървя напред.
Защо да водя празни разговори, празни срещи. Отказвам.
Хората сме различни и слава богу. Общуването с всички определено ще даде по нещо, но не и онзи напредък, за който истински копнеем.
Определено.
Искам да докосна всеки, с когото съм в контакт. Но нещо ме спира. И още търся наистина отговора на въпроса коя всъщност съм.
Интересно се развиха нещата. Дали съжалявам? Не! Напротив така е трябвало да стане и го осъзнавам с цялото си сърце. Аз нямаше да мога да те пусна, а вече ми тежеше.
Благодарна съм за тези стечения на обстоятелствата. Но има нещо, което ми тежи. И искам да ти го го кажа тук и сега.
В какви ли не моменти, в какви ли не ситуации. Влачих те на гръб, дърпах те, дори и тогава, когато аз имах нужда от дърпане.
Стараех се винаги когато си около мен и те усетя, че падаш духом, да те разведря, да ти подам ръка, да не ти го позволя. Правех го заради теб.
Да, това беше грешка. Не трябваше да се опитвам да те влача. Защото пътя, който сам не си извървял, не се брои. Сега го осъзнавам. Тогава не. Бях до теб и те защитавах в какви ли не ситуации.
Премълчаните думи
В един момент ти преценяваш, че една ситуация е нечестна от мен спрямо теб. И дори не казваш нищо.
Преценяваш, че те предавам, че не съм права, но премълчаваш. Започваш да го криеш в себе си. Да го таиш, а то те трови.
Ние продължаваме да имаме своите моменти. Продължаваме да си мислим, че всичко е ок. Но не е. И ти го знаеш. Най-вероятно и аз на някакво ниво.
Но бях уморена вече. Не ми се занимаваше. Не ми се дълбаеше . Не ми се разпитваше. Просто се оставих.
Отдалечавахме се, а аз го отдадох на хиляди други причини, но така и не потърсих истинската.
A а аз се оставих да бъда залъгвана.
Най- много ме заболя, че не намери смелост да ми кажеш. Не намери смелост да ми дадеш шанс да ти обясня.
Толкова прекрасни моменти сме имали заедно, моменти на близост, на истинско приятелство, толкова близо те допуснах до себе си и въпреки това не намери сили да ми кажеш с какво те бях наранила.
Дали нещата щяха да се развият по друг начин тогава? Не знам. Но със сигурност щях да мога да направя своя избор. Така както ти направи твоя.
Обидена съм. Наранена. Да! Защото не ми даде шанс да се защитя. Да ти обясня. Да реша коя връзка да прекратя. Аз знам, че моето решение нямаше да е трудно, нито щеше да е в твой ущърб, но вече няма значение.
Пожелавам ти да бъдеш щастлива. Да намериш това, което търсиш в приятелството с други хора и това, което не намери с мен. Пожелавам ти да намериш сили да ми простиш, защото това е правилният път.
Прощавам ти, че нямаше доблестта да се изправиш срещу мен, прощавам ти, че толкова дълго време кри, прощавам ти, че ме лъга и че споделяше с мен най-интимните ми моменти, докато вътрешно си таила гняв.
Това не е само предателство, това е подлост. Но това е моята проекция за нещата. Твоята със сигурност е друга. Пожелавам ти да намериш сили да простиш и на себе си, защото знам, че си умно момиче и рано или късно ще видиш и своите грешки.
Аз прощавам и на себе си сега.
Достатъчно приятели, достатъчно искреност, достатъчно приемане? Въведи имейл адреса си, за да получаваш редовно от прегръдките с думи на Алеона де Кама. И от нейния порив да вълнува, провокира и замисля читателите си.
Ще се свъжем с теб скоро.
Възникна грешка при изпращането на твоята заявка
Този уеб сайт използва бисквитки. Ако сте съгласни с това, моля продължете разглеждането.
Прочети повече