Алеона на почивка

На сърф в Португалия

Една седмица сърф беше равно един месец почивка. Рестарт. Забравяш за всичко.

Забравяш за работата си, за семейството си, за приятелите. Забравяш за проблемите и за амбициите си. Забравяш за онова, което трябва, за страховете, за пороците ни.

И оставаш само ти и океана

Ти и вълната. Ти и желанието да се пребориш с водата.

А тя не спира да те блъска, да те залива, да те връща назад, когато искаш да отидеш напред. Не спира да те дави, да те обръща, да ти припомня кой си ти и коя е тя.

Уроците от сърфа

Обръщам се назад към тази една седмица и се сещам през какви емоции минах.

Имаше момент на детско въодушевление от новите умения, от новите открития, от новите постижения.

Още сърф емоции

Морски вълнения

Имаше и разочарование от това, че всеки следващ път очакваш да напредваш, а то не се случва. Защото всъщност всеки следващ път морето е различно, вълната е различна, ти си различен.

И не всяка крачка е напред.

И тогава ме заливаше не само разочарование, а и гняв. На себе си. Гняв от очакванията, че ще напредвам по-бързо.

Мятам сърфа настрани, сядам ядосано на плажа и гледам смръщено.

Започват да прескачат мисли защо го правя, не е ли по-добре да се откажа и да се върна към всичко онова, което вече мога.

Опитвам се да успокоя дишането си от умората и от емоцията. И всъщност успявам и то само за няколко мига. Защото шумът от бясно разбиващите се вълни на океана ме омиротворява. И ми припомня, че аз съм една малка частица от всичкото.

Алеона на почивка

Сърфът те учи да обичаш стъпка по стъпка

И тогава идва отново усмивката на лицето. Заедно с подсещането, че всъщност не е важно просто да се науча да сърфирам, важно е да се наслаждавам на целия процес стъпка по стъпка. Защото и сърфирането, като всеки друг спорт сред природата, няма крайна точка на постижение.

Винаги има какво още да научиш

Винаги има с какво ново предизвикателство да се сблъскаш. Нима ездата има крайна точка на постижение? Или ските, или гмуркането, или походите в планината.

Всеки път е различно. А удоволствието от различното е онова, което те кара да се връщаш там отново и отново. Да предизвикваш себе си, да развиваш себе си. И тогава всъщност спираш да се бориш с водата и просто се оставяш на нея. И в този момент тя е те прегръща.

И приласкава

Започваш да си по-уверен на дъската, по-балансиран, по-стабилен. Но това, да се нося по вода толкова дълго време, има специално място в сърцето ми.

Оставяйки назад много емоции, започваш да предусещаш кога да загребеш и да забързаш. Koга да се оставиш да те върне назад, но без да паднеш, съпротивлявайки се. I кога да скочиш върху дъската и да я хванеш. А ако паднеш, просто да се изправиш и с едно движение да си отгоре отново ѝ за следващата вълна или просто за почивка.

И така неусетно мина една седмица, в която всеки ден по няколко часа оставаш сам със закачките на океана.

Още морски съкровища

Глътка въздух

Валя дъжд. Бях непрестанно във водорасли и пясък. Имаше акули и октоподи. Не само в чиниите, но и във въображението ни.

Но когато се изправя за последно с отнесен поглед далеч към хоризонта, това, което виждам, е... всичките страхове и ограничения.

Които паднаха едни след други.

Виждам болката в мускулите, умората в телата. Но виждам и удовлетворението от постижението.

Дори и от тази минимална крачка по един много дълъг и много интересен път.

Виждам и поклона ми към тази стихия водата, която мачка, разрушава, предизвиква и унищожава. Но също гали, топли и разхлажда, гъделичка и приласкава.