Отвори сърцето си
Преминаваме през болката, за да растем
Да можеш да отвориш сърцето си, дори и след като те заболяло, е избор. Дай си време, излекувай раната, но после бъди готов отново да погледнеш с онзи чист и невинен поглед, с който си гледал в началото.
Защо ли? Защото болката, през която си преминал, е била само и единствено, за да станеш по-добър. За да минеш през едно развитие, което, за съжаление, няма как да изпитаме без болка.
Болката е форма на трансформация
Болката е пътят към развитие. Преминаваме през болката, за да минем от една форма в друга, от един етап към следващия.
Да, именно тази болка ни прави по-големи, по-зрели, по-висши. Така че просто погледни на болката с любов, с признателност и с вяра. И тогава изцелението от нея ще е по-бързо.
Ще е по-силно
И може би, тогава ще можеш, дори и след болката, дори и онази най-силната, да отвориш сърцето си отново. И то, по онзи начин, като в самото начало.
По онзи детски и невинен начин, по онзи начин с вяра и надежда, по онзи начин, пълен с любов. Без страх. Без предразсъдъци. Само с любов.
Моменти, като това, да чуеш чистият смях на дете, да видиш споделената любов между двама влюбени, да съпреживееш успеха и едновременно с това страха на творец, представящ творението си.
И ако кажем, че всъщност всичко е енергия и единственото, което ни отделя от цялото т.е. от всяка една точка във времето и пространството, е нашето съзнание и по-точно използването на съзнанието само в 1 до 3% от капацитета му, то тогава може ли да твърдим, че...