Гостите на Алеона: Плабо

Пламен е човек, живеещ между два свята

С Пламен Ангелов-Плабо споделяме страстта да търсим в много посоки, да провокираме себе си през различни области на живота. И ето ни тук и сега, на поредна интересна среща разговор.

Пламен е човек, живеещ между два свята - на професионалната реализация и на интересите си отвъд нея. Животът му е съчетание от модерни технологии, естетика и изследване на психичните и метафизични светове на съзнанието, реалността, религията и мистицизма.

Днес вече е готов да сподели опит

Опит, през който е преминал в живота си, за да спомогне на повече хора да се насочат, ориентират и да поставят крачки в пътя на собственото си емоционално, душевно и физическо лечение и хармонизиране на житейския си план.

Неговият канал и страница “Медитация и чай” са част от мисията му към себе-взаимопомощ за един по-балансиран, стабилен и буден свят на хармонични емоции и истина.

Гостите на Алеона: Плабо

Силата на сърцето

Пламен е човек, с когото може да говорите много – за най-различни теми. И въпреки че аз самата доста чета и силно се интересувам от езотерика, духовност, медитация и енергиен баланс, в разговора си с него научих нови, непознати за мен неща.

„Всеки от нас има два енергийни канала, през които създаваме:

Умът и сърцето

И ако умът е полярен орган, с който творим първо в едната положителната полярност, но после задължително идва и другата, отрицателната, то сърцето е творчество в неполярност.”

Тези думи на Плабо резонираха в мен на много нива и сякаш отключиха нещо. От тогава минаха няколко дни, а вече имах ситуации, в които, в мига в който си ги припомнях и тръгвах да полагам основата на визия, мечти, идеи за мен самата и за моя живот през ума, се спирах сама и си казвах:

“Нека сега да създам този образ през сърцето.”

Още за силата на сърцето

Най-бързият начин за

ДУХОВНА ЕВОЛЮЦИЯ

И сякаш усещах, че това е моята истина. Онази истина, която ще създаде най-правилната за мен реалност. А не тази, в която ще трябва да позная полярността.

„А това е най-бързият начин за духовна еволюция.” Това каза Плабо в края на нашия разговор за сърцето като инструмент на съзидание и творчество.

Благодаря му за обмяната!

Продължихме разговора в друга посока. „Някои неща, които преди са били препоръчителни, сега стават абсолютно задължителни.”

“Какво имаш предвид?”, го попитах. И той направи паралел с настоящата ситуация, в която е изправен целия свят заради коронавируса.

С динамиката, в която живеем

И точно сега е моментът, в който или ще се обърнем към методи за успокоение на ума, като медитацията, или ще се докараме до още по-големи психози и неврози.

Гостите на Алеона: Плабо

„Ние сме подарък за другия, когато изразим своята уязвимост.”

Разговорът ни с Плабо продължи повече от час и течеше с лекота. И не го отдавам само на това, че се познаваме добре и че сме свободни и двамата да изразяваме тезата си пред другия.

Просто, когато заговорихме за нещата, които го вълнуват, той беше уверен и спокоен. Беше готов да сподели с мен, а и с всички, които ще прочетат тази статия, мислите си, тезите си, опита си.

Когато сме слаби пред другите...

Тогава в един момент подхванахме и темата, която Плабо зададе като основа на този разговор:

„Ние сме подарък за другия, когато изразим своята уязвимост.” Красива мисъл, нали? Въздейства ми още когато ми я сподели при поканата от моя страна да вземе участие в този проект.

Мисъл, която прелетяла през него, именно в момент на медитация. Още тогава усетих, че в нея има нещо много дълбоко, многопластово. А това бяха любимите ми дискусии, теми за размисъл, ситуации в живота.

Още за уязвимостта

Да подариш себе си

В ЛЮБОВТА

Обичах да прелиствам пласт след пласт и да търся още от онова, което беше дошло, за да се разкрие пред мен. А когато Плабо подхвана и своята гледна точка относно тази тема, си дадох сметка, че дълбочината на това изречение е необхватна.

„Ние, хората не искаме да сме слаби пред другите.

Не искаме да тежим.

А именно когато сме слаби и уязвими, преживяваме нашата еволюция, позволяваме най-голямата трансформация да ни се случи.

Точно в тези моменти ние сме най-пълното проявление на Бога.

Всеки такъв миг е скок в непознатото – малка смърт, за да се родиш. Умира идентификацията, която сме създали за себе си и си мислим, че сме ние.

А как това се свързва с партньорството?

Когато се подариш на другия, в своята слабост, ти му подаряваш не просто цвете, купено от магазина, а онова цвете, което си отглеждал дълги години. Ти му подаряваш себе си.

И онова, което получаваш в замяна е признателност. А признателността е именно едно от чувствата, които отварят сърцето. Признателност срещу подаръка, който правим на партньора ни, когато се транформираме.”

Гостите на Алеона: Плабо

Посланието към всички нас

След тези думи мълчах едно известно време. Имах нужда да ги оставя да ме отнесат някъде, без да разбирам къде. Усещах, че в тях има много истина и много дълбочина, но не ги разбирах съвсем.

А в същото време виждах, чувствах, че през Пламен те бяха минали като преживяване, не просто като нещо прочетено или чуто.

В него тези думи кънтяха

А покрай мен просто прелетяха. Сега, когато пиша тези редове, си давам сметка, че дори и така, съвсем повърхностно, те са оставили своята следа и у мен.

И рано или късно, когато съм готова за тях, ще усетя тази следа по-силно. Ще се сетя за тези думи и аз ще ги преживя покрай нещо друго.

Усещам, че разговорът ми с Плабо беше именно, за да предадем заедно това послание до всички вас. И съм сигурна, че най-вероятно определен процент от хората, няма да го разберат.

Няма и да се опитат

Други ще го усетят и въпреки това, дори и те няма да го разберат, също като мен самата. Не и по онзи начин, по който го разбира той.

Но също така вярвам, че има и един процент от вас, скъпи приятели, които може би също са преминали вече през тази мисъл, и са я изживели в животите си. И четейки тази статия, ще си кажат:

„Дааа, има много истина в това. Знам, защото го живея.”