Истинско или фалшиво приятелство

Спускане на бариерата

Хора влизат и излизат от живота ни. Постоянно. Въпрос на избор или стечение на обстоятелствата. Въпрос на предпочитания или въпрос на естествено действие на рамкираното общество.

Мога да общувам с всякакви хора

Не мисля, че имам някаква бариера за това – богати и бедни, умни и простовати, с образование и без. Мога да общувам с всички, но не всички ги усещам. Вътре в сърцето.

Аз самата често не се откривам за тях. А преди не беше така. Преди можех лесно да отворя сърцето си за всеки. Без да да се замисля колко мога да бъда наранена. Без да се замислям колко могат да ми вземат. Да, преди беше така. Но вече не е.

Вече съм внимателна

Kъм себе си. Вече правя цедка. Да, общувам с всякакви хора, но не всеки допускам до себе си. Не към всеки се откривам чистосърдечно и безусловно. Не всеки мога да допусна наистина близко до себе си, толкова близко, че истински да усетим и двамата контакта.

Истинско или фалшиво приятелство

Писмо до една вчерашна приятелка

Интересно се развиха нещата. Дали съжалявам? Не! Напротив така е трябвало да стане и го осъзнавам с цялото си сърце. Аз нямаше да мога да те пусна, а вече ми тежеше.

Благодарна съм за тези стечения на обстоятелствата. Но има нещо, което ми тежи. И искам да ти го го кажа тук и сега.

Аз бях до теб

В какви ли не моменти, в какви ли не ситуации. Влачих те на гръб, дърпах те, дори и тогава, когато аз имах нужда от дърпане.

Стараех се винаги когато си около мен и те усетя, че падаш духом, да те разведря, да ти подам ръка, да не ти го позволя. Правех го заради теб.

Понякога и въпреки мен

Да, това беше грешка. Не трябваше да се опитвам да те влача. Защото пътя, който сам не си извървял, не се брои. Сега го осъзнавам. Тогава не. Бях до теб и те защитавах в какви ли не ситуации.

Премълчаните думи

Хрониките на едно отдалечаване

В един момент ти преценяваш, че една ситуация е нечестна от мен спрямо теб. И дори не казваш нищо.

Преценяваш, че те предавам, че не съм права, но премълчаваш. Започваш да го криеш в себе си. Да го таиш, а то те трови.

Ние продължаваме да имаме своите моменти. Продължаваме да си мислим, че всичко е ок. Но не е. И ти го знаеш. Най-вероятно и аз на някакво ниво.

Усетих го.

Но бях уморена вече. Не ми се занимаваше. Не ми се дълбаеше . Не ми се разпитваше. Просто се оставих.

Отдалечавахме се, а аз го отдадох на хиляди други причини, но така и не потърсих истинската.

Ти ме залъгваше.

A а аз се оставих да бъда залъгвана.

Най- много ме заболя, че не намери смелост да ми кажеш. Не намери смелост да ми дадеш шанс да ти обясня.

Толкова прекрасни моменти сме имали заедно, моменти на близост, на истинско приятелство, толкова близо те допуснах до себе си и въпреки това не намери сили да ми кажеш с какво те бях наранила.

Дали нещата щяха да се развият по друг начин тогава? Не знам. Но със сигурност щях да мога да направя своя избор. Така както ти направи твоя.

Истинско или фалшиво приятелство

Прошката като продължение

Обидена съм. Наранена. Да! Защото не ми даде шанс да се защитя. Да ти обясня. Да реша коя връзка да прекратя. Аз знам, че моето решение нямаше да е трудно, нито щеше да е в твой ущърб, но вече няма значение.

Така е трябвало да стане

Пожелавам ти да бъдеш щастлива. Да намериш това, което търсиш в приятелството с други хора и това, което не намери с мен. Пожелавам ти да намериш сили да ми простиш, защото това е правилният път.

Аз на теб ти прощавам сега

Прощавам ти, че нямаше доблестта да се изправиш срещу мен, прощавам ти, че толкова дълго време кри, прощавам ти, че ме лъга и че споделяше с мен най-интимните ми моменти, докато вътрешно си таила гняв.

Това не е само предателство, това е подлост. Но това е моята проекция за нещата. Твоята със сигурност е друга. Пожелавам ти да намериш сили да простиш и на себе си, защото знам, че си умно момиче и рано или късно ще видиш и своите грешки.

Аз прощавам и на себе си сега.