Как да забавиш крачка и да уловиш мига

Насладата в живота

Нещата, които ни правят щастливи. Дори живи. Които ни учат, че Днес е важно. Сега е важно. Утре ще дойде и нашето единствено вярно действие ще е да го приемем, взимайки максимума.


Алеона де Кама

Насладата в живота
Насладата в живота

С аромат на канела

Това са есента и зимата за мен. Няма по-голямо удоволствие през този период от годината от това, да стана събота сутрин и да знам, че имам цялото време на света. Бавно и лениво да се протегна и да си направя горещ, ароматен чай. С дъх на канела.

Това е моментът, когато времето спира и тези няколко кратки сутрешни мига се превръщат в абсолютен триумф на сетивата.

Наслаждавам се на пейзажа през прозореца, все още сгушена в топлото одеяло, с чаша от любимия ми чай в ръка и просто се оставям всичко романтично в мен да възтържествува.

Целият момент с всяка една част в него е вълшебство. Подарък. Или въпрос на гледна точка.

Насладата в живота

Винаги съм била романтичка, но сякаш с годините това се задълбочава. Обичам да обичам.

Любовта е моята религия.

Хиляди клишета. Моята истина. Дали съм се сблъсквала с болката, с тъгата, със самотата? Да, с тях продължавам да се сблъсквам и сега, всеки ден. Но защо да позволя фокусът ми да отива към тях, когато точно това зависи от мен и мога да го насоча именно към красивото, към доброто, към любовта?

Да, може да звучи повърхностно, може да звучи клиширано. Защо? Защото е просто. Защото съм избрала да се радвам на малките неща в живота, да ги забелязвам и да ги оценявам. Нека тогава! Това е същността ми.

Насладата в живота

Най-искрено се радваме на слънчевите лъчи през зимата

Толкова е хубаво сутрин рано. Особено, когато небето не е облачно и можеш да наблюдаваш изгрева. Да наблюдаваш всичките му прекрасни цветове. Знаете ли колко различен е всеки изгрев? Неповторим!

Различни нюанси, различни комбинации, различни форми. Никога не съм се замисляла:

От какво зависят цветовете на изгрева?

А толкова пъти съм ги наблюдавала.

Тези моменти ме карат винаги да се усмихвам, да се прекланям пред красотата на природата, да благодаря на всичко това, на което мога да стана свидетел, да благодаря за емоциите, които пораждат тези моменти у мен.

Обичам, когато сутрин се събудя и първите слънчеви лъчи вече са започнали да влизат в стаята и да правят различни формички по мебелите, по земята, по мен. Обичам отражението на слънцето в листата на дърветата, в локвите, в прозорците, върху кожата ми. Слънчевите лъчи са даденост и трудно забелязваме красотата им.

Толкова сме повърхностни хората понякога.

И най-красивото, и най-ценното, когато го притежаваме и осъзнаваме това дълготрайно притежание, често сме неспособни да го оценим. Така е и с връзките, и с любовта, и с близките ни хора. Защо се получава така?

Насладата в живота

Моята истина за забавянето

Чудя се къде грешим с любовта. Дали когато все още я нямаме, я искаме с такова голямо желание, че в един момент ни потапя, започваме да се давим? Или дори да се научим да плуваме, вече сме загубили удоволствието от него.

Или пък просто е налице основният принцип, че ако в действителност получавахме 100% удовлетворение от нещата, които искаме, може би, никога нямаше да се появи чувството за това, да постигнеш още нещо, да измислиш още нещо.

Този естествен стремеж към развитие, еволюция.

И отново идва противоречието, ако винаги се стремим към следващото и бързо губим усещането за удовлетвореност от сегашното, можем ли изобщо да се наречем щастливи, пълноценни същества и можем ли да достигнем в действителност растеж, ако се чувстваме удовлетворени от всичко, което имаме.

Това, може би, е като въпроса за кокошката и яйцето.

Макар че тук някак си усещам отговора.

С времето, с много проби грешки, с пътя, през който преминах, и уроците, които успях или не успях да събера, към днешна дата имам своята истина. Знам я, усещам я, вярвам в нея, дори и след време да се промени, защото аз ще бъда различна. И тя е в забавянето.

Забавянето на всичко, или може би НЕбързането.

Толкова сме превърнали всички аспекти от живота ни в състезание... Да вземем нещо, преди някой друг да го вземе. Да се запознаем с някого, преди някой друг да го опознае. Да измислим нещо, преди някой друг да го измислил.

Насладата в живота

Защо се гоним само заради гонитбата, когато дори не се наслаждаваме на наградата?

Защото така е прието. Защото така правят другите. Защото не си задаваме нито веднъж въпроса:

Какво всъщност искам АЗ?

Е, стигнах и до този момент. Зададох този въпрос. Намерих и отговора му. Към този момент. Утре? Утре може да искам друго, утре със сигурност ще искам друго, даже други неща, не едно.

Но дори и тогава някакси усещам, че тази истина ще остане с мен до край. Дали съм права? Ще видим? Ще ви кажа след 20 години.

Млада жена преминава през драматична житейска ситуация. Но Животът я среща с хора, които ѝ помагат да преосмисли ценностите си.

Възможно ли е да се освободиш от травмите на миналото и да се влюбиш, когато знаеш, че дните ти са преброени?

Пренеси се в свят, който докосва, вълнува и среща Живота с Любовта!

Насладата в живота

Все чаках някой да дойде и да оправи живота ми

“Някой да дойде и да ми покаже света. А светът си беше там и ме чакаше. Твърде дълго. Но уви, аз бях избрала да се заровя между някакви бюра, бях избрала да се циментирам в града и да се затрупам в работа и още работа.

Една стена, която бях изградила не за друг, а за мен самата.

В ежедневието, с отварянето на очите, започваме с десетки решения, които трябва да бъдат взети. До края на деня вече сме направили хиляди. Как да дадем шанс на сетивата и усещанията, когато умът работи на N-та степен?

Като открием онези неща, които спират дъха ни. И това не е поредното клише. Не е въпрос на адреналин и опасности, които крадат вниманието и притъпяват сетивата.

Разковничето на удовлетворението от живота е в това, да намериш онези неща, които те вълнуват и те карат постоянно да трептиш, да търсиш, да откриваш, да се развиваш.

За някои това е философията, за други е спорт, танц, изкуство, за трети е наука, теории, доказателства. Няма значение кое е твоето.

По-важното е да не спираш.

Да вървиш, да учиш, да се развиваш. Тогава знаеш, че непрекъснато ще вървиш напред и винаги ще имаш причината да ставаш от леглото с трепета, че ти предстои нещо вълнуващо.


из книгата "Страст за Живот"

Този уеб сайт използва бисквитки. Ако сте съгласни с това, моля продължете разглеждането.

Прочети повече