Валенсия, моя любов

Пътуването е емоция, която храни сетивата ми

Усетих го във Валенсия, където се научих да се наслаждавам на… нищото!


Алеона де Кама

Валенсия, моя любов

Валенсия, mi amor!

Тъкмо се връщам от Валенсия. Прекрасен, спокоен град. С много атмосфера, мили хора и уютни улици за разходка. Поглеждам назад към емоциите и спомените, които съм събрала за тези няколко дни този от романтичен град и се усмихвам.

Мисълта, с която се събуждам, е колко добре си изкарах и колко много си взех. Ще попитате – какво толкова се случи. А отговорът е – нищо.

Наслаждавах се на нищото

Разхождах се по улиците, но осъзнато. Разминавах се с хората, но осъзнато и с усмивка. Спирах по различни места, по различни паметници на културата, паркове и забележителности. Сядах в заведения да пия чай или да хапна нещо традиционно испанско.

И просто така си взимах на макс онова, което градът беше готов да ми предложи. Или по-скоро онова, което аз бях готова да си взема. Към нас винаги идва само онова, за което сме готови.

Онова, от което имаме нужда

Жалко е, че не осъзнаваме тази истина от самото ни раждане. Защото именно тогава ще си дадем сметка, че дори и онези лошите неща, които ни се случват, са нещо, от което имаме нужда. В някакъв аспект.

Валенсия, моя любов
Валенсия, моя любов

Събуждам се вече в България. Първи ден след тази невероятна почивка.

И си давам сметка колко много имах нужда именно от нея. Давам си сметка колко много забавих темпото, колко много се отпуснах, колко много напрежение стоварих далеч от мен, вън от мен.

В този момент си обещавам да го правя по-често. В този момент си давам сметка, че го заслужавам, за да се чувствам добре, за да забелязвам красотите в малките ежедневните неща. И тогава си давам сметка…

Какво за мен е пътуването

То не е тичане по график за туристическите забележителности. Не е правене на снимки, които мога да кача на стената си. Не е минаване през всяко едно място и нещо, което може да предложи градът, в който съм.

Валенсия, моя любов

Отдавна вече пътуванията не са това за мен. За мен пътуването е наслада, опит, емоция.

Изживяване, което храни сетивата ми

За мен пътуването е разширение на границите. Не на представите ми от света, а на представите на мен самата. Защото чрез всяко ново място, чрез всеки нов човек, ние всъщност откриваме нова част от самите себе си. И сега си давам сметка, че да общувам със затворен кръг хора, е толкова ограничаващо и е време да порасна повече от това.

Валенсия, моя любов

Порив към нови обещания

Така че ето ме в края на едно пътуване и в началото на някое ново с много нови осъзнавания за мен самата, от които няколко изпъкват и ги превръщам в обещания за мен и заради мен.

Те са млади, различни и сякаш всеки на мястото си. Докато не се срещат.

История за приемането на другия, такъв какъвто е. За обмена между двама души и свободата на изборите кои да бъдат.

Възможно ли е свободата да оцелее при пълното отдаване и сливане? И къде са границите на духа?

Валенсия, моя любов

Изживявахме мига без мисли за бъдеще или минало

“Красотата на малкото полуостровче беше зашеметяваща. Обединяваше всичко, което бих си представила, ако някой ми беше казал..

Сърф, вятър, вълни

Наслаждавах се на ситния пясък на брега, на огромните плажни ивици, на солената студена вода, която се разбиваше в някои участъци достатъчно, за да направи вълна с пяна, но не прекалено силно.

Десет дни вече трептяхме на тези вълни и свободата в телата ни се усещаше все по-силно и по-силно.

Свободата в умовете ни също

Душите ни ликуваха заради всичко онова, което изживявахме в съответния миг. Без мисли за бъдеще, без мисли за минало. Просто там, в мига, с всичко онова, което ни носеше или което сами бяхме избрали да създадем.

Наша отговорност бе да се опитаме поне частичка от тази свобода и от тази любов, които бяхме преоткрили тук, да прехвърлим там, където искахме да живеем.”


из книгата "Сила за Приемане"

Този уеб сайт използва бисквитки. Ако сте съгласни с това, моля продължете разглеждането.

Прочети повече