Далечно свързани

За лайковете в социалните мрежи

Дигиталното общество, което ни свързва, така че да сме все по-далечни. Свързани сме, но дали не сме безчувствени. Кое ще е онова, което ще ни различава от бъдещите роботи.


Боряна Пеева

Далечно свързани

Харесвам те, не те харесвам

Вървим стремглаво към дигитално общество. Не мисля че на някого му е ясно как се случва този процес, погледнато от птичи поглед. Всички следваме насоки, но никой не знае защо и откъде се появяват модните тенденции за онлайн комуникация. Как се стигна до момента, в който ако нямаш профил в социалните мрежи, значи не съществуваш.

И това не е без значение, защото ако следваме сляпо нещо или някого без да имаме своя вътрешен мотив или причина, не попадаме ли в онази маса от хора, за която се казва че е "стадо овце". И тук нямам предвид да не правим това или онова, защото каквото и да правим, то е правилното за нас в този момент.

Говоря за ОСЪЗНАТОСТТА

на това, което правим и какво е посланието, което изпращаме. С всяко мнение, гледна точка или споделен пост. Има ли значение количеството на палци и сърца под текста, ако дълбоко някъде ти самият не си автентичен и това не си личи в поста.

Интересно е да се наблюдават социалните мрежи отстрани. Не за да съдим или преценяваме. Не за да мерим и проверяваме, или пък следим. А отново, за да осъзнаем къде сме ние. Какво споделяме на стената си или темите, които ни вълнуват.

Далечно свързани
Далечно свързани

Илюзиите от екрана

Гледайки профилите на хората, ми е странно, че голяма част от тях сякаш представят собствениците си като изключително ЩАСТЛИВИ. А в реалността, запитани дали са доволни от живота си, почти никой не би отговорил "да, щастлив съм и имам всичко“. Защо ни е тогава такава илюзия? Даваме ли си сметка, че може би така ние се осакатяваме сами, още преди да сме се свързали с другите.

Далечно свързани

Това игра ли е?

Ако е игра, с кого си играем всъщност? Дали показвайки само розовото от нас, срещайки други, също толкова абсурдно розови, можем да получим това, което всъщност жадуваме Как ще получим дълбочина в отношенията си с другите, ако ние самите сме повърхностни? Възможно ли е? Може би, но аз не съм срещнала още такива хора.

Може би вие, читателите, имате по-различен опит. Бих се радвала да чуя. С Алеона говорим много по тези теми и ценим всяко мнение, което ще разшири картината ни на възприятие.

Този уеб сайт използва бисквитки. Ако сте съгласни с това, моля продължете разглеждането.

Прочети повече