ИДОЛИТЕ В ЖИВОТА НИ

Поставен на пиедестал

Срещали ли сте някого, който толкова силно да ви ВПЕЧАТЛИ, че да искате да го следвате. Ако е вашият шеф, да искате да работите за него или до него. Ако е ваш познат, да искате да бъдете приятели. Допада ви начинът, по който живее или разсъждава и искате да изкарвате повече време с него, попивайки от него повече и повече.

А може би сте усещали такова отношение към вас самите от други хора? Такъв тип свързаност е чудесен начин за обмяна. Защо ли? Защото в близостта с хората ние се развиваме, учим и обогатяваме.

Възхваляване vs принизяване

Припознаването на хората като ЛИДЕРИ или някой, от който можем да научим нещо ново, може да ни постави на доста хлъзгав път. Поставянето на пиедестал на хората, които харесваме, също може да разруши връзката с тях.

И често точно така се случва. Не защото те искат това, а защото самите тези, които ги поставят на високия трон, попадат в капана на илюзиите си.

Защо става така?

Човек по подразбиране

Обожествяването на даден човек, го лишава от човешката му същност. Лишава го от това да греши, докато сам се развива. А това в един момент води до разочарование в очите на онези, които идеализират.

Все пак, всички сме просто обикновени хора. Различаваме се по задачите, които се съгласяваме да изпълняваме.

Цената на баланса:

Всяка позиция има своите задължения и отговорности, както и съответните привилегии и облаги. Всеки плаща ЦЕНАТА на тази позиция и често виждаме, че колкото по-висока е заеманата позиция, толкова по-крехко е поддържането на баланс и щастие.

Така че, да, хубаво е да имаме възможност да се учим от другите.

Да обменяме.

Но да се пазим от това да ги превръщаме в наши идоли. Защото има най-малкото един губещ от това, самите ние.

А истината, че сме еднакви, тоест хора, е предпазен колан да не излетим в облаците.