Подвеждащият път на успеха

Колко е сладка победата

Желанието за успех е толкова опияняващо. Състезателният хъс. Победата. Амбицията да си най-отгоре. Да си пръв в това, с което си се захванал. Борбата, адреналинът, който изпълва всяка твоя клетка все повече.

С всяко стъпало по-нагоре, към успеха

Занимавали ли сте се някога с нещо, което да ви кара да сте номер едно? Което да ви кара да побеждавате другите. Да ви кара да работите още и още, и още, за да не изпускате позициите, които сте достигнали.

Занимавали ли сте се някога с нещо, което изисква спортна злоба и състезателен хъс за победа на всяка цена? Такова нещо, което опиянява, обхваща цялото ти съзнание и концентрира фокуса само и единствено в една посока…

Да си номер едно

Колко е сладка победата. Тя те изхвърля нагоре, нависоко, като нищо друго на тоя свят. Удоволствието е физическо и ментално.

Победата над някой друг, достигането на поставения таргет, призванието от по-висшестоящите – родители или треньори, ментори или учители, или просто удовлетворението от водещата роля.

Подвеждащият път на успеха

Никой не може да държи първото място постоянно

Уважавам амбициозните хора. Уважавам нежеланието им да се задоволят с по-малко и непрестанното им вървене в посоко самоусъвършенстване и развитие. Аз самата съм от тези хора.

Но нямо по-подвеждащ и по-хлъзгав път от този на успеха

Тогава, когато желанието за развитие и постижения се превръща в мания за победа. Когато в името на тази мания, загърбваме всичко, всичко останало и важна е само тя.

Тогава, когато единственото нещо, което ни носи удовлетворение, е поредната победа, а липсата на такава е повод за постоянна фрустрация и смачкваща демотивация.

Тогава, когато в името на успеха на всяка цена, губиш всичко останало и идва моментът, в който се оглеждаш, осъзнавайки, че никой не може да държи първото място постоянно и рано или късно ще се появи някой, който ще те задмине.

А ти нямаш нищо друго

Светът ти е празен, сив, самотен. Адреналинът отдавна е спаднал, възбудата от победа вече не е реална, а цената, която си платил е свят, ограбен от всичко останало.

Къде е границата

Истинската наслада от успеха

Да, уважавам амбицията в хората. Това е нещото, което ни кара да еволюираме.

Но има една граница, която, ако преминем, се озоваваме в сцената, в която лудият учен, в търсене на животоспасяващия лек, убива повече хора, отколкото някога ще спаси. Но най-вече убива себе си.

Бях там, сега вече не съм.

Но все още има моменти, в които се самозабравям и пак тръгвам в тази посока. А истината е в баланса. Моята истина е там.

Аз вярвам, даже знам за себе си, че най-истинското удовлетворение от успеха, най-истинският успех е тогава, когато той е едно от нещата, които имаш в живота, а не единственото.