Живот с наслада и с отворено сърце

Да бъдеш истински, без маски

Не е нормално да не можеш да извикаш с пълно гърло. Не е нормално да се замислиш, преди да дадеш. Не е нормално да ставаш сутрин по задължение. Не е нормално да си лягаш с угризение.

Алеона де Кама

Да бъдеш истински
Да бъдеш истински

Бях ли готова да изоставя всички маски?

Накъдето и да погледна виждам маски. Фалшиво щастливи, тъжни, сериозни, най-често сериозни. Но още кисели, модерни, гневни, агресивни.

Наистина ли забравихме да излизаме без тях? Или вече са толкова много задръжките, ограниченията и най-вече страховете ни, че не можем ясно да разграничим кога това съм аз и кога е само поза?

Трябва да се впишем в определен приятелски кръг, в училище, та даже и сред семейството. А всъщност те, ако не са хората, които ме познават, кой ми остава накрая.

Да бъдеш истински

Изморена съм от маски

Тежат ми. Пречат. А мога ли без тях? И още как. Така виждам по-ярко цветовете. И усещам истински целувката на топлите слънчеви лъчи. Мога да креща и да се смея. Със сълзи. Мога да застана с главата надолу, без да се задушавам. Някой може да ме помисли за луда.

И ето го внезапният почти неусетен порив да сложа маската – на красивата, на изиската, на културната. И тогава рязко пресичам мисълта за маска още в съзнанието си, преди да съм я материализирала.

Да бъдеш истински

Да живееш живота си пълноценно

Много мога да кажа по въпроса. Много хора ще се съгласят с мен и още толкова няма. Дори ще ме зачеркнат с някой етикет.

Да живееш живота си истински, с наслада от всеки ден, с мисълта, че живееш, а не просто съществуваш.

Да грабиш без вина и гузна съвест, без задръжки и ограничения. Да живееш с отворено сърце и с широка усмивка. Толкова е просто и същевременно толкова недостъпно за ужасно много хора.

Животът е тук, всеки миг от всеки ден.

А ние го подминаваме, без да се замислим, че нищо няма да се повтори. Живеем на бързи обороти и все намираме нови и нови удобни оправдания защо да не живеем.

Супер! И кога тогава ще живеем? Като свършат оправданията? Тоест, никога?

Да бъдеш истински

Рецепта за обикване на истинското АЗ

...на себе си и на хората, от които имаш нужда да бъдат до теб. Рецепта за заявяване на себе си, за прощаване на другия, за изграждане на мостовете, необходими да прескочиш пропастите, отворени в теб.

Спри с мъдростите. Започни с глупостите. Живей, наслади се!

Дай път на сърцето си. Дължиш му го. Дължиш го и на себе си.

Довери се на сетивата си. Дай им свободата да изследват и опознават света.

Влизай с намерение във всеки ден, всяка среща, всяко събитие и дейност.

Прави избора не заради резултата от него. И със сигурност не заради страха от липса на резултат.

Давай си време. Прави всичко бавно и продължително: ядене, пиене, говорене, писане, ходене, прегръщане, любов.

Да бъдеш истински

Винаги давам най-доброто от себе си

Винаги давам най-доброто от себе си. За всяка кауза. За всеки човек. Не го ли направя, сякаш лъжа. Лъжа живота. И себе си.

Да, лъжа себе си – изглежда смешно и нелепо. Но всъщност толкова често ни се случва да го правим. Не ни изнася всичко онова, което в действителност искаме да кажем, което в действителност чувстваме и искаме да направим. Не ни изнася или не ни стиска.

Не обичам да се преструвам. Не обичам да не съм себе си. Имало е много такива ситуации. Именно от тях разбрах, че не обичам да го правя. Колкото по-открита съм към света и към хората, толкова по-истинска се чувствам.

  • По-жива
  • По-щастлива
  • По-смееща се
  • По-щура

Отдавна спря да ми пука какво мислят хората. И да, винаги давам най-доброто от себе си. Не заради някой друг. А заради мен самата.

Да не го направя значи да живея наполовина. Да дишам наполовина. Да работя, да мисля, да обичам наполовина. Да се смея наполовина. Та малко ли са хората, които ежедневно именно наполовина живеят.

В Силиконовата долина казват: "Проваляй се бързо, проваляй се често". Там не ги е страх от критиката и соченето с пръст. Виж видеото, за да повярваш, че грешките са за предпочитане пред маските.

Насладата в живота

Живея на макс. От скоро и занапред. Това е избор, не е случайност. Дишам. Крещя. Плача. Обичам. Смея се. Аз съм си аз – сладка и кисела, объркана и подредена, срамежлива и безсрамна, понякога тиха, в повечето случаи шумна. Така ми харесва. И нещата просто се случват.

Млада жена преминава през драматична житейска ситуация. Но Животът я среща с хора, които ѝ помагат да преосмисли ценностите си.

Възможно ли е да се освободиш от травмите на миналото и да се влюбиш, когато знаеш, че дните ти са преброени?

Пренеси се в свят, който докосва, вълнува и среща Живота с Любовта!

17.90 лв. Добави в количка
Какво искат мъжете

Учи се от хората, които са в живота ти

“Те неслучайно са там. Винаги има какво да ти дадат и какво да им дадеш. Довери се на Живота, който е слял ваиште пътища. Неслучайно.

Хората най-близко до теб винаги са отражение на нещо, което трябва да научиш, да развиеш или да затвърдиш.

Въпреки усещането ми за празнота, се оказа, че съм имала допир до наистина много хора. Всеки със своята уникалност. Замислих се как всеки един от тях ме беше променил, провокирал, извадил от зоната на комфорт или пък ми беше помогнал да я изградя по-сигурна, по-стабилна и все пак по-широка.

Каквото и да се бе случвало в живота ми, в отношенията си с хората бях избирала себе си. Бях успявала да устоя на изкушението да предам себе си, за да бъда по-харесана.

И ето ме, в един особен момент от живота, в който много от философските принципи, онези неистинските, които си изграждал с годините, се пропукват.

Поглеждайки през завесите на сцената на живота ми...

Видях хора, с които сме се привличали и отблъсквали, с които сме с екарали и сдобрявали, с които сме имали неведнъж различни становища по даден въпрос, но сме успявали да приемем другия в неговата цялост.

из книгата "Страст за Живот"

Този уеб сайт използва бисквитки. Ако сте съгласни с това, моля продължете разглеждането.

Прочети повече