Избирам мен, за да мога да избера после теб

Приказка за принцесата без принц

Едно от нещата, които се научих последните няколко години, е да не се правя на такава каквато не съм пред мъжете. Особено на първа среща. Открих, че ми харесва да бъда себе си, че обичам себе си. И който не ме харесва, няма място в обкръжението ми, а още по-малко в интимното ми пространство.

Да, много неща научих за мен и мъжете. Много неща научих за мъжете и момчетата. За мъжете, които просто свалят жените, за мъжете, които са били наранени и просто чукат със затворени очи, за да не допуснат някой отново да ги нарани, за мъжете, които не знаят как да свалят и за онези, които си мислят, че могат да свалят.

Много научих за откровеността с мъжете, за това, да се разкриеш пред мъжете, но също така и за това, да бъдеш без тях.

Не знам защо, по дяволите, няма приказка, в която принцесата живее живота си щастливо без принц. Бере горски плодове, язди кон, наслаждава се на слънцето, на изгревите и на залезите. Защо още от малки ни промиват мозъците, че пълноценният живот е, когато заживели щастливо?

Далеч съм от мисълта, че не искам принц или че смисълът на живота е някъде далеч от принца. Напротив, достатъчно опит имам с любовта, за да знам със сигурност, че няма нищо по-красиво, по-истинско и по-изпълващо от нея.Но все пак от мига, в който започваме да мислим, съзнателно вече сме програмирани и виждаме само принцове на бели коне. Преминаваме през тийнейджърските години, когато хормоните ни карат да побесняваме и продължаваме така година след година, в които минаваме

• От връзка във връзка
• От едно влюбване през раздялата към следващото търсене
• Така животът си минава...

Прочети докрай

Избирам...

...принцесата такава, каквато е

СТОП! Не искам животът ми да минава покрай мен, препускайки от едно влюбване към следващото. Не искам животът ми да преминава покрай мен, препускайки от един мъж към следващия.

И този фокус, този грешен фокус да измества картината от мен самата. А всъщност колко хубаво може да бъде и без това търсене.

Да, не знам защо, по дяволите, няма приказка за принцесата такава, каквато е. Дори и накрая да не се появи принц. А истината е, че в мига, в който започнем да се наслаждаваме да бъдем сами със себе си, в мига, в който тази мисъл не ни плаши, не ни ужасява, не ни кара да влезем в следващата обсебваща живота връзка само за да не сме сами... на Коледа.... на следващото приятелско събиране... в следващата дъждовна неделя, точно тогава най-вероятно ще се появи принцът. И то онзи най-подходящият, който има на какво да ни научи. И ние него.

Избирам мен, за да мога да избера после теб

Мъжете в живота ми

Мъжете в живота ми не са много, но не са и малко. Онези, които са ме докоснали, въздействали, успели да ме провокират, да ме разтърсят дори. Онези, които са отворили кътче в мен, кътче, което добре познавам и пазя или такова, което не познавам въобще.

Мъжете, които са ме накарали да се усмихна, да се разплача, да се ядосам или да се натъжа.

Мъжете, които са ме накарали да се разширя и да разперя възможностите си още повече, отколкото бих могла да го направя сама, и онези, които са ме подтиснали, опитали са се да ме смалят или аз съм го направила доброволно дори, за да вляза в нечии очаквания, за да отговоря на нечии чужди стандарти.

Благодарна съм на всички мъже

Не говоря само за онези мъже, с които съм имала интимни отношения, говоря за всички мъже...

• Които са влезли в живота ми под някаква форма
• Които са ме заинтригували
• Които са привлекли вниманието ми, интереса ми, любопитството ми

Благодарение на тях, съм това, което съм сега. Много задържани погледи, много обменени думи, много споделени чувства, идеи, обещания. Да, благодарна съм, защото с допира си до всички тях, се научих как да обичам себе си, научих се как да отстоявам себе си, научих се как да глезя себе си, как да уважавам себе си.

В допира си до всички тях се научих да бъда честна към тях, но най-вече към себе си, научих се да правя много компромиси, но не и с важните неща, научих се да показвам какво ми харесва и какво не и да не позволявам да не ме зачитат.

Научих се да бъда смела, но също така да бъда и нежна, да правя крачка напред, но също така и да допускам до себе си.

Прочети докрай

Избирам...

...да не страдам за мъже

Скоро ме попитаха „дали страдам за мъж“. Бях нещо в лошо настроение. И отговорът, доста механичен, беше “вече отдавна не страдам за мъже”. Това не означава, че не се влюбвам. Не означава, че не ме нараняват. Но това, за което си дадох сметка, е, че вече не драматизирам толкова, колкото преди.

А преди определено знаех какво е миг драма. Даже много мигове драма. Но в един момент приех, че една среща между двама души може да ти даде много, но може и много да ти вземе, ако не знаеш кога да пуснеш. Така започнах да се уча да пускам с лекота тогава, когато вече няма какво да дам и да взема, и видях, че да, мога почти да не страдам за мъже.

После ме попитаха:

„А влюбваш ли се?“

И пак почти механично можех да отговоря:

„Да, всеки ден.“

И си дадох сметка, че да, вече не ме е страх да се влюбя, не ме е страх да отворя сърцето си, да си позволя да видя някой, да общувам открито без игричките на 20-годишните, освен онези сладките, без страховете от предишни неосъзнати отхвърляния, без оценки и предразсъдъци. Не ме е страх да позволя да ме опознаят такава, каквато съм, с всичките ми сладки недостатъци, дори и с риска да бъда отхвърлена. Не ме е страх да опозная другия и ако вижданията ни се разминават, да кажа стоп във всеки един момент. И накрая ме попитаха:

„Добре, а тогава защо си сама?“

И тогава дойде най-сладкото осъзнаване.

„Защото така искам.“

Била съм неведнъж сама, защото ме е било страх да не ме боли, защото съм била отхвърлена или аз съм отхвърляла от гордост, от его или от неувереност. Но сега съм сама, защото да харесам някой и да бъда харесана отдавна не ми е достатъчно. След този етап идва провокацията. Онази провокация, която държи интереса ти повече от ден или седмица, която обърква ежедневието ти и те кара да правиш глупави неща. Глупави, но сладки. А след това идва и енергията. Онази енергия, която те поддържа жив, която подпалва погледа ти, която разтуптява сърцето ти и разгорещява кръвта ти.

И просто знаеш, че там ти е мястото. Там, при него.

Мъжете в живота ми не са много, не са и малко. Но съм благодарна на всеки един, който ми е дал или взел точно това, което ми е трябвало, за да стигна до тук, където знам къде е балансът между всички важни неща и компромисите за тях. Обичала съм, била съм обичана, боляло ме е, била съм и причината някой да го боли и ето ме тук по-мъдра, по-уверена и по-открита от всякога. Благодарение на всички тях. Точно такава, каквато искам да бъда.