Аз съм жена, аз съм красива
– На колко години сте, Лиса? И как попаднахте в България?
– На 92 години съм.
– Какво? Това не е възможно! Изглеждате на 60. Сигурна ли сте?
Господи, не можех да повярвам! Тази жена, която догони лифта, за да се изкачваме заедно нагоре, да е на 92 години? Това наистина не беше възможно. Освен че на външен вид изглеждаше много, ама много по-млада, и физиката ѝ беше поддържана, стегната. Кожата на лицето ѝ имаше цвят, не виждах и много бръчки. Косата ѝ беше боядисана, но имаше блясък и плътност.
Не си представях една жена на 92 да изглежда по този начин
– Вярваш или не, това е самата истина. Но знаеш ли, Лекси, кое е по-странното? Че имаше период от живота ми, преди доста години, в който изглеждах много по-зле, отколкото сега.
Прочети докрай
Из книгата
Страст за ЖИВОТ
– Как го постигнахте? Вие наистина изглеждате с доооста години по-млада. Ако някоя компания от разкрасителната индустрия Ви види, ще Ви затвори за опитно зайче, за да разбере на какво се дължи този външен вид.
– Ха-ха-ха, точно хората от тези индустрии не биха се заинтересували от начините, по които съм го постигнала, защото няма да им носи пари. В това, което правя, няма магия, няма и голяма тайна. От повече от 30 години живея тук, в планината, сред тази величествена природа. Ходя всеки ден, събирам билки, които включвам постоянно в менюто си, ям малки количества храна, пия само изворна вода, медитирам през последните 15 години.
Живея един спокоен, дори за много хора скучен живот.
Отдавна разбрах, че Господ няма да ме прибере скоро, че явно имам още какво да взема и какво да дам в този живот, че има още какво да науча или да предам. И тогава взех решение, че ако ще оставам още малко или много тук, колкото и да ми е отредено, то искам да бъда във форма, която да ми носи радост до сетния ми дъх.
А това зависи от мен.
През много неща съм минала в живота си, но това, което със сигурност знам на 92 години е, че формата на тялото, както и на ума, са две неща, които са избор. В какво състояние искаш да бъдат, зависи от теб. Старая се да осигурявам подходяща храна за тялото и за ума си и да ги държа във форма с тренировки и с книги. Всяка сутрин се събуждам с усмивка. “И ето ме тук, на 92 години, а ти не можеш да повярваш това.
Има няколко прости истини в този живот, но ние толкова сме ги омаловажили, защото все искаме да усложняваме нещата, че дори вече не вярваме в тях.
Лесно се помнят: вода, почивка, усмивка.
– Звучи толкова просто. Защо сме избягали от тази простота?
– Защото така сме избрали. Невинаги съм мислела по този начин. Огромна част от живота си похабих в обвиняване на всички и всичко извън мен самата. Обвинявах за проблеми, за ситуации, дори за обстоятелства, които бяха извън обсега ми, но тогава си мислех, че имам право да ги контролирам, да ги управлявам, да властвам над тях. В хората има много качества, които се бият едно с друго:
- Добротата срещу алчността
- Любовта срещу страха
- Здравето и младостта срещу амбицията и чревоугодничеството
Да, имала съм периоди в живота си, когато съм изглеждала на 90, въпреки че те бяха все още недостижимо далечни. Но после избрах друго за себе си.
Избрах живота срещу смъртта.
Дори и този избор да ми беше отреден само за още един ден, пак щях да прегърна живота, така както го разбирам. И като че ли в онзи момент и той прегърна мен, защото изборът беше направен не за един ден, не и за една година. А за още много по толкова.
Е, тук е и моментът да вмъкна, че изборът да предадеш доброволно властта на суетата е лично твой и няма нищо общо с рекламите. “Дали е важно как изглеждам? Дали винаги ще полагам необходимите усилия да изглеждам добре? О, да!”