Валенсия, моя любов
Валенсия, mi amor!
Тъкмо се връщам от Валенсия. Прекрасен, спокоен град. С много атмосфера, мили хора и уютни улици за разходка. Поглеждам назад към емоциите и спомените, които съм събрала за тези няколко дни този от романтичен град и се усмихвам.
Мисълта, с която се събуждам, е колко добре си изкарах и колко много си взех. Ще попитате – какво толкова се случи. А отговорът е – нищо.
Наслаждавах се на нищото
Разхождах се по улиците, но осъзнато. Разминавах се с хората, но осъзнато и с усмивка. Спирах по различни места, по различни паметници на културата, паркове и забележителности. Сядах в заведения да пия чай или да хапна нещо традиционно испанско.
И просто така си взимах на макс онова, което градът беше готов да ми предложи. Или по-скоро онова, което аз бях готова да си взема. Към нас винаги идва само онова, за което сме готови.
Онова, от което имаме нужда
Жалко е, че не осъзнаваме тази истина от самото ни раждане. Защото именно тогава ще си дадем сметка, че дори и онези лошите неща, които ни се случват, са нещо, от което имаме нужда. В някакъв аспект.
