Писането за мен е ИЗБОР и ЛЮБОВ. Също така е и СМЕЛОСТ, риск, страх, но повече ПОБЕДА. Заради мен и заради сърцето в мен.
Алеона де Кама
Написах книга. Написах книга за любов. Тя е любов. Тя е всичко онова, в което вярвам, което изповядвам, за което мечтая. Тя е постигната мечта.
Първата от многото. Написах книга, без да знам, че пиша книга. Всичко в нея се изля от мен неусетно и с любов. И това, което се получи накрая, беше един дълъг, завладяващ, вдъхващ надежда и пълен с грешки роман.
После дойде един безкраен период, в който седях и си го четях сама. Харесвах си го. Караше ме да се усмихвам и да бъда горда от себе си. Но имах толкова много страхове и притеснения. Толкова много причини защо да не предприемам нищо повече.
И ето ме сега, събота сутрин, пия ароматен чай с коледни меденки, държа първото издание от първия роман на Алеона де Кама (моят обичан псевдоним) в ръце и съм щастлива, както май никога не съм била.
Още наслада от успеха
В живота, както и в любовта, няма съвършени неща. Неслучайно и точно когато взех първите издания и си отделих най-първото за мен, толкова много бързах, че измачках корицата брутално. Така се ядосах, хвана ме яд, защото точно първото издание трябваше да бъде перфектно. Първоначално си помислих да я изхвърля и да взема втората, неизмачканата. Такива сме хората – грешно вярваме и търсим съвършенството. Но сега я гледам и я обичам – онази първата, точно такава несъвършена, защото, въпреки недостатъка ѝ, тя е моята най-първа и най-обичана книга.
Пожелавам си да продам милиони копия по цял свят. Пожелавам си през целия процес да изпитвам удоволствието и насладата, които изпитвах докато я писах. Вълнение и любов. Това, вярвам, е и пътят към успеха.
„Избирам теб, ЛЮБОВ“ беше изборът да направя крачка към мечтата си. „Страст за ЖИВОТ“ беше смелостта да последвам мечтата си. Но всичко това също така изразява смелостта да повярвам в себе си. Смелостта да се изправя и да кажа “ДА” на това, което ми носи удоволствие и “НЕ” на всички страхове, които в някои моменти са дори много повече.
Не беше лесно. Но се случи с лекота. Разликата между тези две неща разбрах едва сега със следването на тази мечта.
Да, не беше лесно, защото имах много бариери, през които трябваше да мина. Имах много избори, които трябваше да направя и да бъда готова след тях да поема отговорността си. Имах много притеснения, тревоги, страхове, които ме приканваха да остана в зоната си на комфорт. Там, където всичко беше кристално ясно и познато. Но същевременно всичко се случи с лекота – стъпка по стъпка. Всеки следващ ход, който предприемах, се разкриваше пред мен, хората, които можеха да ми помогнат, се появяваха.
Имаше моменти, когато се люшках, падах, отказвах. После нещо в мен се събуждаше, искрата на тази мечта се възраждаше и намирах сили и смелост, и вяра да продължа и – хоп – се появяваше следваща подкрепа. Просто така. С лекота.
Обичам да пиша! Цялото ми тяло се изпълва с вълшебство, когато седна на компютъра. Пръстите ми започват да танцуват по клавиатурата. Умът ми да рисува с думи. И всичко, което се излива на листа, е нещо, което не мога да предвидя, да очаквам, да контролирам дори.
Когато чета след това написаните от мен самата думи, ги преживявам по различен начин, почти докосвайки се за първи път до тях. И така, след една година магии и вълшебства, след една година минаване през красиви и грозни места в ума ми, след една година изследване на мен самата и на потенциала ми на творец, ето ме тук, пред вас, горда от себе си.
Горда съм, че повярвах в една мечта и направих, каквото беше нужно, за да я осъществя. И сега мога да застана пред всички вас и с огромна любов и признание пред таланта, който открих, да кажа:
Аз съм жена! Аз съм Любов! Аз съм творец! Аз съм писателка! Аз съм Алеона де Кама!
Понякога прочитам книгите отново. За не знам кой път. Просто така, за да се потопя отново в историите, в провокациите. Чета и въпреки многото пъти, които съм минавала през тези редове, пак откривам нови нюанси дори и за себе си. Защото от тогава, от написването им, изтече толкова много вода и аз самата съм толкова различна. Как тогава редовете да са същите? Аз съм различна и погледът ми за всичко е различен.
Поглеждам назад и се усмихвам на много неща, през които минах, за да сбъдна тази мечта.
Поглеждам напред и виждам толкова вяра, че мога да постигна всяка от мечтите си. Но точно в този миг се усмихвам още по-дълбоко, защото си давам сметка, че всъщност това вече няма значение за мен. Защото сблъсквайки се с най-големите си страхове, поглеждайки ги в очите, ти вече си ги прегърнал. Ти вече си приел и онази възможност някой от тях да стане реалност. И тогава какво? Нищо, продължаваш напред по-силен.
Най-страшното е да не опиташ и винаги да се питаш “Ами ако…”. Така че, момичета и момчета, действайте! Смело, напред към мечтите си!
Скоро една позната ми се обади да ме помоли за съвет. Винаги откликвам, защото искам повече хора да се осмеляват да следват мечтите си. Така че, ако и вие се лутате и се чудите откъде и как да започнете, пишете ми, не се притеснявайте. Рано или късно ще ви отговоря със сигурност. Та, връщам се на историята – обажда ми се веднъж една приятелка за съвет. Започва отдалеч, разказва ми:
...въпреки че сега се занимава с коренно различни неща, но знае че и нейната посока е такава.
Това всеки от нас може да проучи в себе си поглеждайки навътре в сърцето и разума си.
След дълго описание на страстта ѝ и на различните ѝ опити да пише поезия, разкази, статии в различни етапи от живота ѝ, стигна до въпроса, който искаше да зададе: “Вече знам, че времето дойде. Няма за кога да чакам. Разкажи ми всичко, как я издаде, колко струваше, колко си продала, по колко печелиш от книга, как я разпространяваш?”
Чакай, чакай, преди да започнеш да продаваш, докъде си с книгата?
Този въпрос за мен беше задължителен, защото от личен опит знам през колко различни етапа се минава по време на писането. И това, че си започнал книга, не означава, че някога въобще ще я завършиш. Това е грозната истина.
Още за писането
Най-трудни са последните няколко глави, защото, ако в началото те води вдъхновението, накрая те блокират:
Но това е прекрасна тема за друга статия. Така че, да, въпросите на моята позната не ме изненадаха, това са може би най-естествените въпроси на всеки, който си мисли, че може да се издържа от писане. Аз съм много практичен човек и стимулирам всеки да потърси отговорите на тези въпроси, но преди това има няколко други, по-важни неща! И преди да отговоря на познатата ми, я попитах:
Ти какво пишеш, на каква тема и кое те запали да пишеш именно това?
Онова, което ме втрещи обаче, беше отговорът ѝ, който за мен беше изключително неочакван:
“Аз още не съм започнала да пиша. Затова ти звъня, за да ми кажеш какво да пиша, кое ще се продава добре!”
Приятели, вярвам, че в България се раждат много талантливи хора, вярвам, че тестото, от което сме замесени, е особен вид. Вярвам, че темата с писането, издаването, самоиздаването ще е супер интересна и тепърва ще пускам много нови и актуални статии на тази тема и ако успея да подкрепя дори и един човек с информацията в тях, значи съм си постигнала целта.
Но ако има едно най-важно нещо, което искам да ви споделя като позиция, виждане и опитност, едно нещо, което стои пред всички останали детайли като корица, заглавие, имена на персонажите, сюжетна линия, ценообразуване, презентиране пред чужди пазари, маркетинг и продажби и т.н, то това нещо е :
Никога не започвай да пишеш, защото нещо ще се продава добре!
Писането е изкуство и ако искаш да се продаваш добре през изкуството, то трябва да бъде, защото си докоснал хората през душата, а не защото си изпълнил определена рамка, която се продава добре.
Пиши, защото имаш да дадеш, а не защото искаш да получиш.
Изкуството е форма на споделеност, то е себеизразяване на твореца през формата, която е избрал, а колко дълбоко се е свързал със себе си, ще определи и с колко много хора ще успее да се свърже впоследствие. Така че да, писането е споделеност, не е търговия.
Пиши, за да намериш своето ЗАЩО и за да го дадеш на читателите си.
За мен писането е форма на медитация, аз не пиша в рамка, не пиша по калъп. Едва след издаването на първата ми книга и след като в рамките на 2 месеца продадохме бройката, с която се категоризира за бестселър, и то – без да сме я пуснали по книжарници, се записах на курс за литературно четене, за да обогатя уменията си, за да се усъвършенствам.
Онова, което разбрах, от този курс, който така и не завърших, защото видях, че не е моето, е че аз пиша, защото имам какво да кажа, имам какво да дам. Всички съвети и препоръки за добър роман, като това…
...за мен и моя начин, бяха неприложими. Защо ли? Защото когато пиша, аз изключвам ума, аз се оставям пръстите да щракат на компютъра, следвам потока и дори не знам как ще завърша изречението, което току-що съм започнала, а какво остава главата или книгата.
Смелостта да следваш мечтите си
Всичко покрай творчеството, книгите и различните допълнителни неща, които създаваме с тях, е едно магично пътуване, което ми позволява да се срещам с нови хора и да се поставям извън зоната си на комфорт, но също така – да се сблъскам с различни ситуации, в които непрекъснато трябва да правя избора на сърцето преди всичко.
Обещала съм си в тази дейност да не правя компромиси със себе си заради нечии очаквания, заради онова, което ще се купува по-добре или каквато и да било друга причина.
Изкуството в тази му форма за мен е на първо място себеизразяване, след това – възможност да се свържа с всеки от вас чрез думите, но също така – и възможност да подкрепям други български проекти, творци и активности. Повече хора, които да изберат смелостта да следват мечтите си.
...се случи с лекотата на начинаещия. С трепета на едно още незнаещо какво иска сърце, но следващо пътя, който го приласкава нежно, една след друго стъпките се изляха сякаш сами.
...втората ми книга, беше съвсем различно предизвикателство. Именно тя е олицетворение на всичко, което казах по-горе. Тя е история с тема табу, тема, от която хората бягат, страх ги е, въпреки идеята, че ако се осмелят, ще надскочат себе си.
Още за писането
Имах не едно предизвикателство, че това е нещо, което аудиторията няма да прегърне с лекота. Чрез тази книга успях да отстоя много лични граници, да се изправя в името на нещата, които вярвам, по начина, по който ги усещам. Горда съм от себе си, че успях да мина през всичко и въпреки немалкото ситуации стоя уверено пред вас, че успях да запазя себе си като творец и да разширя себе си като личност.
За това и за още много друго благодаря на всички вас, читателите на творчеството ми, които не спирате да ме подкрепяте, да ми давате стимул да продължавам, дори и тогава, когато изглежда трудно.
Неведнъж съм имала ситуации, в които съм се питала защо го правя въобще, защо се занимавам и не зарежа всичко. Именно в тези моменти отзивите, които ми пишете и цялата любов, която ми пращате, ме подсеща, че има защо. И това защо е огромно. Благодаря ви!
Книгата първо ме спечели с корицата си. Но после не исках да я оставям настрана. История за интензивни усещания, когато Любовта контролира всичките ти действия.
Тя е за онези незабравими чувства, които всеки от нас някога е изпитвал. Тя е за важността да поставиш себе си на първо място, защото истинската любов не е жертва, нито дълг, а осъзнаването да обичаш безусловно и същевременно да позволиш да бъдеш обичан по същия начин.
Яна Маринова, актриса
Не вярвам в случайности и знам, че книгата дойде при мен точно когато имах нужда от нея. Тя не е просто книга, а библия за чувствата, за любовта.
Мощни емоции, изгаряща страст. Книгата ме намери по време на тежка емоционална раздяла, в момент, в който не знаех как да продължа напред. Прочетох я за една нощ и плаках с цялото си сърце и душа. И именно тя ми помогна да направя следващата крачка с чисто сърце и ми припомни, че всъщност не бях изгубила нищо, по-скоро бях спечелила себе си.
мнение на читателка
Този тефтер е едно вълшебство. За теб, в теб. Какво ще сбъднеш? Само ти знаеш. Да творим, да мечтаем, да обичаме – това е свобода, която ни позволява да разгърнем потенциала си и която никой не може да ни отнеме, освен ако не му я предадем доброволно.
Често сме предавали творчеството си, мечтите си, любовите си заради чужди илюзии, само за да открием, че всичко губи цвета си, ако не му влеем именно от тези три магии:
Така че, магьосници, вземете тази книга в ръка, сътворете онази магия, която кипи в най-дълбоко кътче на душите ви, и ѝ позволете да озари света ви.
Ние непрекъснато се променяме, но живеем живота си всеки ден с радост и със знанието, че Страстта е вътре в нас.
Напишете я. Нарисувайте я. Споделете я. Или просто творете живота си! Върху страници, заредени с енергия и любов, със скрити цветни послания и с вълшебството на онова, което ни кара да мечтаем.
О, представянето на “Страст за ЖИВОТ” беше всичко онова, което си представях за подобно събитие. Беше микс от изкуства с общ акцент:
А на всичкото отгоре на сцената с мен бяха едни от любимите ми български актьори – Стефан Щерев, Силвия Петкова и Андреа БандаБанда, които четоха откъси от книгата.
За мен писането не е просто нещо, което трябва да правя, защото съм избрала да се реализирам в това амплоа и се очаква от мен да издавам нови книги, да продавам бройки.
Напротив, писането е начин на изразяване, начин да се свържа с хората, начин да провокирам, на първо място себе си, но след това и всички останали.
Затова и представянето на втората ми книга исках да бъде не просто събитие, на което да поканя медии за създаване на малко шум, а нещо много повече от това.
Прочети още
Вярвам, че успяхме да създадем точно това. Вярвам, че онази вечер всеки от присъстващите успя да се наслади по различен начин на всичкото, което бяхме приготвили, всеки според собствените си възприятия, според собствените си нужди.
За мен представянето беше поредното предизвикателство, поредното разширение. Беше много напрегнат момент, а още се уча да се наслаждавам дори и на стреса. Така че не успях да се отпусна в онази вечер, не успях и да видя ефекта, който търсихме, но по-късно го прочетох в очите на хората, които си тръгваха, прочетох го във вълнението, което споделиха, откровено и чистосърдечно.
Да, аз, като един истински писател, освен че обичам да пиша, обичам и да чета – най-вече хората и техните емоции.
Така че, да, представянето на “Страст за ЖИВОТ” беше всичко онова, което си представях в началото, та даже и малко повече. Обичам крайният резултат да изненадва и мен самата.
Исках това събитие да бъде един интерактивен, модерен начин за пресъздаване на литературата. Един нов начин читателят да се докосне до това творчество, да го съпреживее.
Писането е начин на изразяване, начин да се свържа с хората, начин да провокирам
Достатъчно, за да те вдъхновява, да те кара да летиш, да твориш и да вършиш всичко с размах? Въведи имейл адреса си, за да получаваш редовно от вълнуващите прозрения на Алеона де Кама. И от нейния порив да пише точно така, както обича. С много, много страст.
Ще се свъжем с теб скоро.
Възникна грешка при изпращането на твоята заявка
Този уеб сайт използва бисквитки. Ако сте съгласни с това, моля продължете разглеждането.
Прочети повече