С любов за...

...нуждата от подкрепа

В живота съм всичко различно от „аз имам нужда от теб“. Аз съм красива, силна, успяла. Аз съм кралицата. Аз мога да се оправя сама във всяка една ситуация. Аз съм самодостатъчна. Аз съм смела.

В живота съм видяла много неща. Много пъти съм падала. Но съм преодоляла всичко дотук. Намерих начини да се изправя и да продължа. Имала съм мъже до себе си. Понякога за кратко, понякога за повече. Но сякаш винаги съм привличала мъже, които ме оставят да се оправям сама.

Или аз не ги оставях да ми помогнат

Дали са били силни, властни, мъжествени в пълния смисъл на тази дума? Категорично, но така и не ги оставих да ме покровителстват, да ми помагат. Напротив, винаги съм изпитвала необходимостта да им се доказвам, да ги конкурирам, да им показвам колко много още мога. Сама.

Аз имам нужда от теб. Толкова ми е чуждо това изречение. Дори не съм сигурна дали някога в живота си до този момент съм го произнасяла. Не! Не мисля.

Дори и в случаите, когато съм молила за помощ, за подкрепа, които не са много, и в които не съм се чувствала особено комфортно, не съм го правила по този начин.

В уязвимостта по-скоро съм изисквала, отколкото молила

Сякаш отхвърлям самото изречение, с цялото му звучене и смисъл. Аз имам нужда от теб. Бих използвала друг израз. Бих поискала помощ по друг начин. Може би дори бих изманипулирала. Разбира се, да поискам помощ ще е последното, което ще направя.

Толкова са много пътите, в които дори са ми предлагали помощ и аз съм я отхвърляла. Защо? От гордост ли, или от амбиция? Или просто съм се чувствала неудобно да приема помощта на някой и то мъж.

• Толкова е смешно.
• Толкова е нелепо.
• Та нали най-нормалното нещо е да си помагаме, а още повече в партньорството.

Сега започвам да осъзнавам значението на това изречение от съня ми. Не, не си спомням нещо конкретно. Може би и да имаше някакъв мъжки силует. Да, определено имаше мъж. Не виждам образ.

Но си спомням, сякаш в далечината започвам да си спомням с какво удоволствие казвах това изречение. Казвах го за щяло и нещяло и не ми беше неудобно.

Не се чувствах нелепо. Дори напротив. Доставяше ми удоволствие

Изпитвах истинска наслада да помоля за нещо този мъж. А най-странното е, че за него беше удоволствие също. Виждах как се притичва всеки път на помощ и колко важно за него беше да ме подкрепи, да ме улесни.

Аз бях толкова невинна, беззащитна, уязвима. Всичко това, което в реалният свят не съм. Аз бях като малко момиченце и толкова много имах нужда от него, за да ми помага във всеки един момент.

Сега осъзнавам колко важно е това и за него

Той се разтапя, той е във възторг от това да бъде до мен. Замислям се... Наистина ли съм толкова глупава и така ограбвам мъжете в живота си? Наистина ли до такава степен съм превърнала ежедневието си в непрестанна арена за битки и съм пренесла цялата си конкурентност от работата в личния си живот? Наистина ли не съм усетила за толкова много години, че мъжът има нужда от жена до себе си?

Жена крехка, нежна и мека

Сега усещам с цялото си присъствие тази жена от съня ми. Сякаш е до мен в този момент. Виждам я. Тя е красива и нежна, малка и слаба, тя е крехка, грациозна и фина. Тя е като сърничка, с големи очи. Но вярващи, доверяващи се. Тя е и игрива. Тя е аз.

Не мога да повярвам! Та тя е всичко, което аз никога не съм била. Възможно ли да го имам в себе си? Възможно ли е да мога да развия тези качества и в реалността? Но защо да го правя? Кое от тези качества ще ми помогне в живота? Напротив, ще ме направят уязвима. Ще ме направят слаба, ранима. И тогава си спомням съня отново.

Там до това ново непознато до този момент мое друго аз стоеше този прекрасен силен мъж. Той бдеше над мен, над всяко мое действие, над всяко мое желание. Той ме закриляше.

И това истински му доставяше удоволствие. Гледаше ме с нежност, но и с готовност да ме предпази и с живота си.

Той беше готов да свали света в краката ми. А аз... Аз бях готова да го поискам.

Аз имам нужда от теб. Да, от него исках всичко.

• Без свян
• Без срам
• Без страх
• Без вина

Аз исках още и още, и още. И това никак не ме притесняваше. Напротив. Колкото повече исках, толкова по-щастлива ставах. Аз имах нужда от него. За да съм щастлива, за да съм пълноценна, за да съм истинската аз. Аз имах нужда от него, за да дишам, за да живея, за да се реализирам. Аз имах нужда от неговата защита, от неговата подкрепа, от неговата любов. И му го показвах по всякакъв начин. Аз имах нужда от него.

А той... той имаше нужда от тези думи

Те го укриляваха, те го правеха още по-силен, по-смел, по-мъж. Той се оглеждаше в моите очи, пълни с възхищение и беше готов да направи всичко за мен. Всичко. Той ме обичаше.

Виждах тази сцена в главата си и очите ми бяха пълни със сълзи. С цялото си съзнание разбрах колко бях грешала за мъжете. За живота. За взаимоотношенията между хората. За себе си.

Цял живот бях живяла в една непрестанна гонитба, създадена ми от грешни идеали, които бях прегърнала като правилни, а те всъщност толкова са ме отдалечавали от същността ми. От същността на жената.

• Онази слабата.
• Фината.
• Истинската жена.

Цял живот бях бягала от тази фигура на слабата и се бях стремяла да изграждам един друг образ, без да осъзнавам колко много съм наранявала себе си, а също и мъжете в живота ми до този момент.

Сега разбирам защо жената от съня има моят образ, а мъжът няма образ въобще.

Защото с това си поведение аз бих направила щастлив и обичащ ме всеки един мъж, а не някой конкретен. Виждах тази сцена в главата си и започвах да плача все по-силно и по-силно. Конвулсии разтърсваха тялото ми. Сякаш се пречиствах.

За първи път осъзнах колко далече бях от себе си. За първи път допуснах да видя, че вътрешно в себе си бях едно малко момиченце, което има нужда. Има нужда да бъде закриляно и пазено. Има нужда да бъде обичано. Има нужда от някой друг да се погрижи за него.

О, да имах нужда. И вече не ме беше страх да го кажа на глас. Вече не ме беше страх да го заявя на всеки, който е до мен.

Аз имам нужда от теб

Който и да си. Където и да си. Имам нужда да ми подадеш ръка, когато падна. Имам нужда да ме прегърнеш и да ме утешиш. Имам нужда от теб дори и само за да ме прегърнеш за подкрепа. Имам нужда от теб дори и само да споделя. Имам нужда от теб да ме разсмиваш и също да ми казваш колко съм красива и нежна, и прекрасна.

Аз имам нужда от теб да ме обичаш и да ме глезиш. Аз имам нужда от теб винаги и завинаги.

Господи, толкова е лесно да го кажеш! Толкова е лесно да го повярваш. Цял живот съм се борила с вятърни мелници и едва сега разбирам, че от истината ме е деляло едно единствено изречение. Аз имам нужда от теб!