Лято. Седмица. Почивка! На яхта или на сърф, но със сигурност пълна със слънчевите лъчи, величествени вълни и срещи с любими хора. И с някои нови – интересни, различни и запомнящи се.
Алеона де Кама
Една седмица сърф беше равно един месец почивка. Рестарт. Забравяш за всичко.
Забравяш за работата си, за семейството си, за приятелите. Забравяш за проблемите и за амбициите си. Забравяш за онова, което трябва, за страховете, за пороците ни.
Ти и вълната. Ти и желанието да се пребориш с водата.
А тя не спира да те блъска, да те залива, да те връща назад, когато искаш да отидеш напред. Не спира да те дави, да те обръща, да ти припомня кой си ти и коя е тя.
Обръщам се назад към тази една седмица и се сещам през какви емоции минах.
Имаше момент на детско въодушевление от новите умения, от новите открития, от новите постижения.
Още сърф емоции
Имаше и разочарование от това, че всеки следващ път очакваш да напредваш, а то не се случва. Защото всъщност всеки следващ път морето е различно, вълната е различна, ти си различен.
И тогава ме заливаше не само разочарование, а и гняв. На себе си. Гняв от очакванията, че ще напредвам по-бързо.
Мятам сърфа настрани, сядам ядосано на плажа и гледам смръщено.
Започват да прескачат мисли защо го правя, не е ли по-добре да се откажа и да се върна към всичко онова, което вече мога.
Опитвам се да успокоя дишането си от умората и от емоцията. И всъщност успявам и то само за няколко мига. Защото шумът от бясно разбиващите се вълни на океана ме омиротворява. И ми припомня, че аз съм една малка частица от всичкото.
И тогава идва отново усмивката на лицето. Заедно с подсещането, че всъщност не е важно просто да се науча да сърфирам, важно е да се наслаждавам на целия процес стъпка по стъпка. Защото и сърфирането, като всеки друг спорт сред природата, няма крайна точка на постижение.
Винаги има с какво ново предизвикателство да се сблъскаш. Нима ездата има крайна точка на постижение? Или ските, или гмуркането, или походите в планината.
Всеки път е различно. А удоволствието от различното е онова, което те кара да се връщаш там отново и отново. Да предизвикваш себе си, да развиваш себе си. И тогава всъщност спираш да се бориш с водата и просто се оставяш на нея. И в този момент тя е те прегръща.
Започваш да си по-уверен на дъската, по-балансиран, по-стабилен. Но това, да се нося по вода толкова дълго време, има специално място в сърцето ми.
Оставяйки назад много емоции, започваш да предусещаш кога да загребеш и да забързаш. Koга да се оставиш да те върне назад, но без да паднеш, съпротивлявайки се. I кога да скочиш върху дъската и да я хванеш. А ако паднеш, просто да се изправиш и с едно движение да си отгоре отново ѝ за следващата вълна или просто за почивка.
И така неусетно мина една седмица, в която всеки ден по няколко часа оставаш сам със закачките на океана.
Още морски съкровища
Валя дъжд. Бях непрестанно във водорасли и пясък. Имаше акули и октоподи. Не само в чиниите, но и във въображението ни.
Но когато се изправя за последно с отнесен поглед далеч към хоризонта, това, което виждам, е... всичките страхове и ограничения.
Виждам болката в мускулите, умората в телата. Но виждам и удовлетворението от постижението.
Дори и от тази минимална крачка по един много дълъг и много интересен път.
Виждам и поклона ми към тази стихия водата, която мачка, разрушава, предизвиква и унищожава. Но също гали, топли и разхлажда, гъделичка и приласкава.
Резултатът след една седмица в дебрите на този нов, опияняващ спорт е широка усмивка не на лицето, а в съзнанието, защото знам, че мога, знам, че искам и знам, че ще постигна.
Но най-вече знам, че съм благословена заради умението си да изживявам всяко нещо на гребена на вълната. На гребена на усещанията. На гребена на съзнанието. А сърцето пирува.
Една седмица почивка, а научих толкова нови неща! Една седмица вятър, вода и топлина. Една седмица вино, смях и вкусна храна. Една седмица сред топлите води на Адриатика, яркото хърватско слънце и компанията на малко стари и любими хора и някои нови – интересни и различни.
За една седмица не просто научих, а прегърнах философията на хърватите. Припознах я.
Laganini – take it easy. Неща, толкова прости и толкова изпълващи. Неща, които имам да опознавам още и още. Да опознавам и да интегрирам в ежедневието си. Възможно ли е? От мен зависи със сигурност.
Една седмица на яхти в Хърватска, с любими мои хора, равно на любов. И още... красиви рокли. Много вино. Също и шампанско.
Разговори сам със себе си, само че на глас. Частни партита, докато спиш в каютата. Танци с един пръст. Израз на любов... с един пръст.
Нови приятели от магистралата. Нови приятели от дюшека в морето. Плуване с диня. Йога в гората. Мечта за делфини – материализирана след часове. Гурме разходка от ресторант на ресторант.
Среща. Площад. Красива китаристка. И толкова много форми на любов. Трета песен. Обичам ви. Осъзнато затварям един период, за да се гмурна в следващия. Много по-мой и много по-пълноценен. По-истински. Готова съм.
Вярвам, че написаното остава. Затова винаги когато пътешествам, аз съм не просто турист, но и наблюдател. Изживявам интензивно всяка емоция, попипвам лицата на местните, културата и традициите им, взимам уроците, които имат да ми дадат.
За да не забравя. За да ги отнеса със себе си към моята зона на комфорт. Към дома. Там, където всеки друг би могъл също да ги изживее заедно с мен, докато му разказвам, докато ме чете, докато заедно разширяваме мирогледа си.
Така са се родили и много от редовете в книгите ми. Включително и в най-новия ми, трети роман "Сила за Приемане":
"Има хора, които с възрастта така и не намират помирение вътре в себе си и стават все по-огорчени от света, от хората в живота им..."
От всичко навън, но всъщност от всичко вътре.
"На тях казваме кисели старчета. Но има и хора, в моя живот те бяха рядкост, които се учат от живота, учат се от ситуациите, през които преминават и това им носи не примирение, а приемане за света, за хората и за всичко навън, именно защото са приели всичко вътре."
Въведи имейл адреса си, за да получаваш редовно от вълнуващите прозрения на Алеона де Кама за света. И от нейния порив да провокира и да насочва погледа, ума и сърцето точно така, както и пише. С любопитство и с любов.
Ще се свъжем с теб скоро.
Възникна грешка при изпращането на твоята заявка
Този уеб сайт използва бисквитки. Ако сте съгласни с това, моля продължете разглеждането.
Прочети повече