Понякога е нужно само един миг. Един миг, за да погледнеш някого в очите. Един миг, за да му обърнеш гръб. И този миг го създаваме самите ние.
Алеона де Кама
Да можеш да отвориш сърцето си, дори и след като те заболяло, е избор. Дай си време, излекувай раната, но после бъди готов отново да погледнеш с онзи чист и невинен поглед, с който си гледал в началото.
Защо ли? Защото болката, през която си преминал, е била само и единствено, за да станеш по-добър. За да минеш през едно развитие, което, за съжаление, няма как да изпитаме без болка.
Болката е пътят към развитие. Преминаваме през болката, за да минем от една форма в друга, от един етап към следващия.
Да, именно тази болка ни прави по-големи, по-зрели, по-висши. Така че просто погледни на болката с любов, с признателност и с вяра. И тогава изцелението от нея ще е по-бързо.
И може би, тогава ще можеш, дори и след болката, дори и онази най-силната, да отвориш сърцето си отново. И то, по онзи начин, като в самото начало.
По онзи детски и невинен начин, по онзи начин с вяра и надежда, по онзи начин, пълен с любов. Без страх. Без предразсъдъци. Само с любов.
Всички се опитваме съзнателно или не да избегнем болката, да я минимизираме. Плаши ни нейното присъствие. Физически, но сякаш по-силно емоционално. А всъщност да избягаме от нея е невъзможно. Как да продължиш напред с отворено сърце и да простиш, че са ти я причинили?
Приеми, че болката е част от нас. Тя често идва, за да ни събуди.
През болка се раждаме. С болка прохождаме. И често се вълнуваме до болка.
След болката усещаме облекчение и радост. Е, възможно ли е щастие без болка?
Благодари на болката, че ти посочи грижата, любовта, подкрепата. И страстта за още!
Понякога е нужна само малка промяна на фокуса от болезнените към стойностните неща.
Малко повече смелост, още едно усилие и крачка напред и ще я прескочиш. Отново.
Един миг, за да отвориш сърцето си. Един миг, за да го затвориш. Един миг, за да погледнеш някого в очите. Един миг, за да му обърнеш гръб.
Понякога е нужeн само един миг, за да направиш онзи остър завой по пътя си, който може да ти помогне да видиш светлината, излизайки от мъглата, или да обърне колата ти и да паднеш още по-ниско.
Понякога е нужно просто да повярваш. Да повярваш, за да продължиш. Да продължиш да обичаш, да съществуваш, да бъдеш. Понякога е нужно наистина малко, за да получиш толкова много. Да разбереш. Да откриеш.
Понякога е нужно една усмивка, за да почувстваш онова истинско, дълбоко, откровено щастие. Онова щастие, което изпитваш в наистина редки моменти.
Още за миговете
Моменти, като това, да чуеш чистият смях на дете, да видиш споделената любов между двама влюбени, да съпреживееш успеха и едновременно с това страха на творец, представящ творението си.
Онова вълнение, което те окрилява, вдъхновява, кара те да повярваш.
Понякога е нужен само един миг, за да откриеш истината, която води сърцето ти. Онази истина, която те кара да летиш, не просто да ходиш през живота си.
Онази истина, която те кара да се смееш с сълзи, не просто да се усмихваш.
Онази истина, която ти дава свобода. И вяра. И сила.
А истината е, че дори и този съдбовен миг го създаваме самите ние.
И да, избирам да отворя сърцето си, да погледна някого в очите, да изляза от мъглата. Избирам любовта.
Ако днес имаш възможност и всичко необходимо да направиш нещо, за което си мечтал дълго време... Ще имаш ли смелостта да го направиш наистина?
Ами ако ефектът на пеперудата не се измерва в това, да пуснеш карфица и тя да се отрази на целия свят в хоризонт, т.е. на целия свят в твоята реалност сега, ами на целия свят във вертикал, т.е. на целия ти свят по цялото протежение на времето?
Всяко твое действие пренарежда картините по линията на времето.
И ако сега аз се освобождавам от някакви родови оплитания с развитие на съзнанието си и с разширение на съзнанието си, то тогава това се отразява ползотворно на животите на целия ми род и на всички по родовите ми линии.
А това съответно увеличава енергията, която те придружава към онзи момент, и енергията, която пращат към мен.
А ако аз сега изживявам енергията на целия ми род напред и назад на тази възраст, то тогава каква енергия имам ще се отрази и на енергията, която мога да си позволя да пратя на децата си, на внуците си и на всички напред?
Още пеперудени криле
И ако кажем, че всъщност всичко е енергия и единственото, което ни отделя от цялото т.е. от всяка една точка във времето и пространството, е нашето съзнание и по-точно използването на съзнанието само в 1 до 3% от капацитета му, то тогава може ли да твърдим, че...
...ако използваме по-голям процент от това съзнание, ние бихме имали възможност да се намираме във всяка точка, до която достига енергия, т.е. вълна или частица, само чрез придвижването на съзнанието си от един фотон към следващия?
А това би означавало, че мога със скоростта на светлината да се озова на Марс или в живота на баба ми. И тогава ефектът на пеперудата би имал доста по-различен смисъл.
А когато един човек има определено количество енергия, това повече или по-малко ще определи и качествата на събитията в неговото време-пространство.
А когато владееш и управляваш все по-разширено съзнание, тогава няма как пътуването на външни за твоето времепространство енергии да влияят на твоето качество на избори.
Тогава фокусът, концентрацията и разбирането за всеки избор ще бъде извън теорията на хаоса и извън обсега на ефекта на пеперудата.
Когато отвориш сърцето си и се свържеш през него с хората в живота си, всичко придобива различна, по-плътна стойност
“И тогава за първи път в моя живот видях онова, което си бях причинила, видях го кристално ясно. За първи път си дадох сметка, че бързах, не за да ме чуят и не за да свърша повече задачи. Не и за да постигна повече цели.
Бързах, за да не усещам болката. Бързах, за да не усещам въобще. Притъпявайки сензитивността си за нея обаче, бях направила избора да притъпя и всичко останало.
Избор, който беше рефлектирал върху развитието на живота ми след това. Така и не намерих сили и смелост, и начин да забавя поне за малко крачката, за да си дам сметка в какъв капан се бях вкарала. Сама.
Дали ако в някакъв момент бях чула себе си, бях останала със себе си, щях да променя посоката на пътя, който всъщност ме доведе дотук? Или всичко отдавна беше предопределено?"
из книгата "Страст за Живот"
Въведи имейл адреса си, за да получаваш редовно от вълнуващите прозрения на Алеона де Кама. И от нейния порив да провокира и да насочва погледа, ума и душата точно така, както и пише. С отворено сърце и много, много страст.
Ще се свъжем с теб скоро.
Възникна грешка при изпращането на твоята заявка
Този уеб сайт използва бисквитки. Ако сте съгласни с това, моля продължете разглеждането.
Прочети повече