Свободата да заявиш ДА

Изборът, който правим веднъж и ни променя за цял живот

Силата да кажеш „НЕ“ и свободата да заявиш „ДА“! Две противопоставящи се и свързани умения, които са път към душевна хармония и баланс. Изборът, който правим веднъж и ни променя за цял един живот.

Често вземаме решения неосъзнато

Базираме ги на вменени модели на поведение, правила на социума и чужди проекции. Всички те, понякога пречат да персонализираме картината на живота и размиват ярките тоналности, с които можем да я обагрим. С нашето лично израстване, идва и възможността да решим - искаме ли да направим преднамерен избор и да приемем предизвикателствата на осъзнаването?

Понякога е достатъчно само едно „ДА“

Изречено пред нас самите - онова решително „да“, потвърждаващо готовност за промяна. Неминуемо, след него идва и преоценка - какво не желаем в бъдеще, какво ще отсеем, кое ни спира, какво пали искрата в сърцата ни и от кое боли?

Свободата да заявиш ДА

Сърцето знае истината и нашепва „време е“

Обикновено трансформацията е съпроводена от бушуващи мисли и страхове, които се опитват да заглушат промяната. Но сърцето знае истината и нашепва „време е“!

Всеки го нарича по различен начин - страст за живот, самосъхранение, презареждане, пречистване, утвърждение… Но в основата винаги е емоционалната метаморфоза, характеризирана с пикове и критични спадове. Най-важна е първоначалната решителност.

И смелост в точния момент

След това те се мултиплицират и се превръщат в житейско кредо. Вече си различен - завинаги! Има едно единствено правило за да продължиш - не лъжеш себе в търсене на следните отговори.

• Вслушвам ли се в звуците на душата си?
• Обичам ли се?
• Правя ли правилните неща?
• Уважавам ли се?
• Благодарен ли съм?
• Обграден ли съм от правилните хора?

Свободата да заявиш ДА

Фазите, през които преминах

Може би за миг почти повярвах на тези свои „супер сили“, вменени ми отвън. Докато не се сринах! Загубих се. Въпреки силната ми воля, не можех да се справя без чужда намеса.

И настъпи моментът на фиаското, в който целият ти свят се сгромолясва, започваш да правиш неща, които не си вярвал че ще направиш.

Не знаеш дали е осъзнаване

Или умопомрачение? Но разбираш, че много си сгрешил. Фазите, през които преминавах са много. Самозалъгване и отрицание. Угризение. Притъпяване на сетивността със зависимости. Признание. Пробуждане. Пренареждане.

Подлагах се на постоянна равносметка за плюсовете и минусите.

“Имам прекрасен живот, пъстроцветен и наситен” срещу “преживях различни форми на тормоз”.

“Преодолях достойно множество изпитания” и “провалих се в някои много важни моменти”.

“Бях отдадена майка и съпруга”, но “дълго време не разбирах нуждите на близки мои същества”...

Още равносметки

Към коя истина да се придържаш?

“Бях строго отглеждано и наказвано дете, обвинявах родителските подходи” компенсирах с това, че избрах прошката и разбирането.

“Обвинявах действията на други хора и ги критикувах” срещу оправданието “животът ме постави в подобни ситуации”.

“Изживявах любовна авантюра, лекувах депресия, посещавах психотерапевт и бях мазохист” и плюсът, че “осъзнах своите женски грешки, прогледнах за емоционалните липси, които една жена може да създаде в половинката си, намерих своята терапия - йогата”.

Това е малка част от картината.

Към коя истина иска да се придържа човек, е въпрос на постоянен избор. Аз дадох обет към себе си - всеки ден да ставам малко по-добра версия на себе си.

Свободата да заявиш ДА

Днес съм свободна от собствените си окови!

Преживявам катарзис, освободена да заявя нуждите си. Искам отдаденост, любов, подкрепа, почивка, време само за мен, дори хаос понякога. Днес философът в мен се чувства истински епикуреец, радващ се новопридобитото си умение.

„Искам, да искам каквото си искам и когато го искам“ и на насладата от живота, която тази способност ми носи. Вече липсва страх от провал.

Има само наслада

Все още правя грешки и имам емоционални спадове, но вече знам - това са само фази, кратки мигове за осъзнаване, преоценка и „сверяване на часовника“. Не хабя енергия в търсене на съвършенство, а цялата емоция е насочена към онези, които обичам - към търсене на връзка с тях.

Вече съм центрирана около себе си здраво, за да мога да обграждам аз с любов хората и средата. Вече съм продуктивна и пестелива към определени персони, загуба на време и енергия, дори към излишно многословие и мисли. Имам систематично изграден навик да чистя главата, съзнанието, домът и кръгът около мен.

Нарисувах карта на живота си

И записах на нея всички приоритети. Дори онези, най-далечните. Когато се случи да се отклоня, сама се подсещам - „картината…помисли за картината…за онова място, което е накрая“.

Свободата да заявиш ДА

Едва сега има достатъчно истина в живота ми

Да отвориш сърцето си също е избор! Само и единствено, защото поговорих със себе си и си направих признание.

Сега се радвам на щастливо семейство, брак в доверие, уважение и подкрепа, две деца, успешни кариера, дом-крепост, хармония, приятели и смях. Не съм обременена от минали неизлекувани товари.

Не мога да спра да възхвалявам всичко в живота си

Очите ми не спират да се насълзяват от щастие всеки ден когато си помисля какво имам. Понякога не ми личи колко точно щастие нося в себе си. Всеки ден се старая да го изразявам по-добре. Аз късно се научих да казвам „обичам те“, но е едно от нещата, които ще отнеса със себе си до гроб.

Моята страст за живот беше моментът, в който помислих от мен за мен с любов. Често се връщам към точно определен, основополагащ момент, онзи на преоценката.

На „да“ и „не“

Тържествувам с детето в мен. За това, че е останало мечтател, че е намерило начин да съхрани надеждата, че се е справило с предизвикателствата. Безкрайно си благодаря! През всичките трудности преминах, само заради него.

За детето в мен

До малкото неразбиращо момиченце

Пожелавам си безкраен детски плам за да творя, поглед за приказното и вълшебното.

Посветено на мен

„Малко неразбиращо момиченце, превърнало ме в стойностен човек,

благодаря ти, че не ме предаде и пренареди картината. Ти доведе истината в живота ми. Твоето упование за вяра в доброто, и до днес надделява в моменти, в които се отклонявам и греша.

Ти ме научи да се справям по-бързо с тези моменти и да се центрирам.“