УПРАЖНЕНИЕ

Предизвикай себе си

Това е свързано с допускане на близостта на друг човек, запазвайки и уважавайки собствената си и неговата свобода. А не е ли именно това най-най-най-стабилната основа на връзката и всичко, което следва след това? Предизвикай себе си!

Опитай да кажеш “не”, когато го чувстваш.

А нивото за напреднали е – казвай “не” в рамките на една седмица:

• На всичко и всички
• Без обяснения
• Без оправдания

Можеш ли да ми помогнеш с торбите? Не. Можеш ли да ми помогнеш с този проект, защото изоставам? Не. Искаш ли да излезем довечера да пием по нещо? Не. Ще ме почешеш ли по гърба? Не. Секс? Не.

ПОЧИВКИТЕ

Да живеем тук и сега

И в тази надпревара забравяме да погледнем встрани. Това, което е встрани, да, може да ни отклони от надпреварата, може да ни отклони от целта. Но нима целта е най-важната? Имено това, което е в страни ни връща в действителността.

В мига, който е сега.

Колко често се замисляме за това, което се случва в момента, а не това, което ни предстои да се случи след малко? Или това, което трябва да планираме за в бъдеще?

Най-честите моменти, в които не мислим за нищо напред, а живеем в настоящия момент, са именно почивките. Затова и на тях забелязваме най-много красоти, наслаждаваме се на аромати, храни, гледки, усещания.

Жалкото е, че все повече стават хората, които дори и почивките си отлагат.

Все има нещо по-важно, по-належащо.

Да, все отлагаме настоящето, за това, което ни очаква в бъдещето. Това ли е смисълът на живота? Бъдещето, което може и никога да не дойде? Или то всъщност идва, но в мига, в който бъдещето се превърне в настояще, вече губи смисъл, защото фокусът ни е отново в следващият бъдещ момент.

И така докога?

Отговорът е тъжен. Давим се, потъваме, задушаваме се. Тогава къде отива свободата? За кога я пазим? Само се залъгваме, че сме свободни хора, а всъщност сме обвързани с хиляди въжета:

• Чуждото мнение и оценка,
• Нехаресваната работа
• Липсата на мнение
• Грешни стереотипи

Живеем в името на едни бъдещи моменти. И това всъщност е най-най-големият ни затвор. Защо ли? Защото, когато гледаш все напред, то никога не става сега.

А свободата е в сега.

Свободата е в способността да усещаш, да изпитваш, да осъзнаваш. Свободата е в теб и в сега. В момента, който вдишваш, в този миг. Така че излезте от затвора, който сами сте създали, и скочете с отворени очи в настоящето.

Отверени не само очи, отварени сетива. Никой не може да го направи, освен вие самите. От никой друг не зависи, освен от вас самите. Изборът е ваш.

Така че спрете да отлагате, а изживейте свободата си.