Първият ми роман беше едно подреждане. Заедно с хаоса от думи, подреждах и собствените ми ценности за любовта.
Алеона де Кама
"Избирам теб, Любов" беше един експеримент с мен самата. В момент на силен творчески прилив. Започнах да пиша и не мога да спра до ден днешен. Все още имам периоди, в които като не пиша дълго време, просто изпитвам физическа и психо-емоционална липса. Това е моя начин на успокоение и хармонизиране.
"Избирам теб, Любов" беше едно подреждане на ценностите ми за любовта. В нея са засегнати много ситуации и гледни точки, които днес се срещат доста често – липса на близост, дълг и страхове за сметка на любовта, разширени семейства и преплетените взаимоотношения там.
"Избирам теб, любов" беше първата ми книга, съответно и писането ѝ стана много по-хаотично и непредвидено. За нея нямах сюжетна линия.
Сядах и пишех, и не знаех накъде ще ме отведат думите. Но ето че не само я завърших, но и историята вълнува толкова много хора вече толкова дълго.
"Избирам теб, ЛЮБОВ" е избор и любов. Също така е смелост, риск, страх, но повече победа. Заради мен и заради сърцето в мен.
Към сбъднатите мечти
Тя е любов. Тя е всичко онова, в което вярвам, което изповядвам, за което мечтая. Тя е постигната мечта. Първата от многото.
Всичко в нея се изля от мен неусетно и с любов. И това, което се получи накрая, беше един дълъг, завладяващ, вдъхващ надежда и пълен с грешки роман.
После дойде един безкраен период, в който седях и си го четях сама. Харесвах си го. Караше ме да се усмихвам и да бъда горда от себе си. Но имах толкова много страхове и притеснения. Толкова много причини защо да не предприемам нищо повече.
И ето ме сега, събота сутрин, пия ароматен чай с коледни меденки, държа първото издание от първия роман на Алеона де Кама (моят обичан псевдоним) в ръце и съм щастлива, както май никога не съм била.
Избирам теб, любов. Завинаги избирам теб.
Вярвам в тези думи и вярвам, че колкото повече хора се осланят на тях, толкова повече щастливи партньорства ще наблюдаваме. Защото винаги около отношенията с друг човек, са оплетени много модели и опитности от преди:
И какво ли още не... Но ако имаме силата да избираме винаги любовта, то решение се намира, а после и следващо, и следващо.
Аз не съм от хората, които вярват в идеалната любов, нито в идеалното партньорство, просто защото не вярвам в идеалния човек. Всяка една опитност има своите красиви и грозни моменти и когато приемем тази истина и просто ѝ позволим да се случва, няма да изпитваме толкова голям ужас от грозните моменти, а просто ще се адаптираме и ще изследваме себе си и реакциите си в тях.
И ще се развиваме.
В онзи момент, докато пишех, ме вдъхновяваше всичко. Разговори с приятели, тогавашното ми партньорство, връзките на хората около мен. Плувах в моите и в чуждите отношенията и изследвах реакции, емоционалности, страхове, избори на смелост, вярвания. А историята на книгата сама ме водеше.
Малко по-късно в процеса на писане се научих как да се настройвам за самото писане. Към днешна дата това ми се случва много лесно.
Важно е да хармонизирам двете полукълба на мозъка, защото тогава той достига много по-големи потенциали.
И ето, сега ще споделя 3 трика, които ми помагат да се настройвам преди писане. Открий ги в точките по-долу, за да сглобиш пъзела от първите 3 стъпки към вдъхновението!
Медитация
Медитирам, преди да седна да пиша. Така минавам от забързаните бета към по-релаксиращите алфа мозъчни вълни.
При мен медитацията може да бъде дори физически осезаема – да усещам тръпки да минават по тялото ми, наслада. Обикновено, когато съм направила този преход с медитация, тласъкът ми към самото писане е много силен.
Хармонизиране на двете полукълба
Различни упражнения от т.нар. мозъчна гимнастика, помагат на мозъка да се настрои чрез тялото. Правим ги с децата и в детската градина, и в училището, в което работя.
Това са упражнения за координация и синхронизация, рисуване с двете ръце, писане с двете ръце едновременно, игри с двете части на тялото. В канала ми в YouTube може да видите някои от тях.
Смяна на обстановката
Бюрото вкъщи ми е най-удобно и най-често пиша на него. Но понякога сменям средата, за да сменя и енергията, особено ако зацикля върху някоя тема.
Имам няколко любими за писане заведения. С вкусни неща за хапване и пийване и спокойна, уютна и цветна атмосфера. Зареждат ме и ми помагат да направя следваща крачка в историите на книгите.
Това са едни от любимите ми начини за настройване на алфа вълни. По принцип, понякога само музиката е достатъчна. Особено ако съм много готова и съм насъбрала голямо количество творчески заряд. Но друг път използвам и танца. Започвам да сменям различни музики с различни ритми, за да усетя къде се намирам, в какво настроение съм.
Много е интересно да позволите на тялото да ви покаже къде се намира умът му.
Какво имам предвид? Когато съм много забързана и съответно съм била в много мислещ, активен ден, много анализиращ ден, обикновено имам нужда да започна с по-бързи и по-агресивни музики, с по-ритмично темпо. Обаче оставяйки тялото си в този ритъм, то малко по малко се уморява и започва естествено да забавя темпото.
Накрая обикновено стигам до много бавни и плавни парчета и самите ми движения вече са такива. Особено голям ефект това упражнение има, когато сте със затворени очи или с превръзка на очите. Тогава тотално отпускате ума да не се оглежда в някоя огледална повърхност, така че да оценява красиво ли е движението или не, да критикува, съответно и да ви отделя от възможността да се потопите в потока на собствените си движения.
Между другото, този трик съм го споделяла на мои приятелки и те са ми давали обратна връзка, че са го опитвали и не са могли да се движат, че телата им са оставали неподвижни, че сякаш, когато нямат хореография, която конкретно да следват, им е трудно да се отпуснат и съответно да създават движения, танц. Но истината е, че ако сте в подобно положение, това означава, че е голяма вероятността да сте заключили и творческите си потенциали.
И ако телата ви са заключени, то повярвайте ми, ако насочите усилията си натам и първо отключите тях, тогава ще разберете истинския потенциал, който криете в себе си. Така че ако искате да пишете, първо се научете да танцувате не с хореография, а в свободата на пространството и ритъма.
Разходката сред природата е много работещ начин за намиране на вдъхновение при мен. Често си вземам лаптопа и отивам да се разходя. Бавно. Живея до парк, така че за мен това е лесно постижимо. Но разходката включва всички сетива.
Гледам цветовете и различните нюанси на растенията около мен.
Чувам птичките – отпред, отзад, от близко и от далеч, щурци, стъпки на катерички, чувам всякакви звуци…
Усещам температурата върху кожата ми, вятъра в косата.
Забелязвам всички тези детайли, които ме отделят от мисли за проблеми и ежедневни ситуации.
И тогава си избирам едно място и сядам да пиша.
Подобно на разходката, смяната на дейностите действа освежаващо. За себе си вече съм разбрала, че ако пиша дълго време, е по-добре в един момент да стана и да направя някаква физическа дейност.
Нещо, което да раздвижи тялото ми. После, когато се върна към писането, зарядът ми е отново високо, а не както непосредствено преди да се изправя преди това – пред изчерпване.
Понякога, когато искам да пиша конкретно нещо – например конкретна част от книгата, отново медитирам, но тогава по-скоро визуализирам онова, за което съм избрала да пиша.
Тогава виждам като на филм героите от книгата в дадената ситуация. Първо си представям къде се намират, температурата на въздуха, аромати, цветовете на този кадър, създавам като усещане всичко около тях. После, един по един, изрисувам и самите участници. Виждам физиономиите им, езика на тялото, виждам къде се намират в пространството, опитвам се да чуя мислите им.
Благодаря на всеки, който беше с мен в моето първо пътешествие към сбъдване на желанието ми да пиша. Но не заради самото писане, а заради възможността да дам добавена стойност към моя живот, а видях с времето, че мога да дам нещо ценно и на всеки читател.
Дойде моментът да споделя с теб успеха, който постига първата ми книга "Избирам теб, ЛЮБОВ". Да, да споделя с теб!
Въпреки че връзката помежду ни е моето писане. Свързва ни знанието, което и ти, и аз ползваме, разлиствайки офлайн и онлайн страниците.
Любовта на хилядите сърца, които докосна. Чистата и искрена любов, на вас, читателите в България, под формата на споделеност и откритост. На обратна връзка към мен и споделяне в социалните мрежи.
Преминахме дълъг период на подготовка за старта и ето, "I choose you, LOVE" се продава и извън България. Ще се радвам, ако имаш желание да оставиш мнение за нея в Amazon, за да може повече хора да разберат, какво биха получили, докосвайки се до историята на Меган.
Меган, Филип и Мартин. Докато писах книгата си мислих, че тройката, която създадох, беше Меган, Филип и Дейна. Но в последствие, когато започнах да общувам с читателите, си дадох сметка, че героите, които им бяха оказали най-голямо влияние, бяха Меган, Филип и Мартин.
В нея вложих и много части от мен самата. Това беше първата ми книга и сякаш имах нужда от тази опора, за да създавам. Имах нужда да се огледам в нещо и да го опиша.
Предполагам, че с мъжкия образ ми беше много по-лесно да включа вече въображението си. В това отношение при нас, жените, сякаш то работи непрестанно.
...то много от читателите бяха силно докоснати от този лек, свободен и открит герой и искаха още от него. Питаха ме безброй пъти защо Меган не избра Мартин.
Научи защо
Защо дадох на Мартин толкова малко време в историята? Много се смях. И аз харесвам Марти и начина, по който подкрепи героинята ни в един важен момент от историята.
Но онова, което Меган и Филип имаха помежду си, не мисля, че беше нещо, което можем да заместим с лека ръка. Това беше тогавашния ми избор, това би бил той и сега.
Както що се отнася до избора на секс партньорства за сметка на истинска интимност, така и що се отнася до онзи страх от близост, който сякаш обзема целите ни животи.
Срещам го често в себе си, в приятелките си, в далечните си познати. Оглеждам се в лицата на хората в живота ми и търся причината за всичко това. А причини можем да намерим много.
Обичам да поставям теми за размисъл, в които можеш да се огледаш, припознаеш. И съм щастлива, че именно това ми връщат като обратна връзка читателите – че най-ценното не е историята, която развлича, а това, че тя провокира за размисъл, а също и за действие в живия живот.
Затова и героите ни са много противоречиви в някои ситуации, много истински със слабостите си, с глупостите си, със страховете си, каквито сме всички ние.
Интересното е, че, когато пиша, залагам основни конфликтни линии, но някои читатели ми дават обратна връзка за други, дори второстепенни линии, които са ги докоснали по-силно.
Когато за първи път ми се случи това, си дадох сметка колко ограничаващо би било да рамкирам читателя със своята гледна точка и в същото време колко обогатяващо е да чуя различните възприятия на различните хора.
И ако за мен главните линии в книгата се въртят около страха на едно момиче да се свърже, да изгради партньорство с мъж и от друга страна, избора на един мъж, основан на дълг към семейството за сметка на любовта, която го изпълва
То други хора бяха провокирани от:
И още много други. В един момент си казах колко много стойност имат не само главните ни герои и главните линии, около които се движи историята, но и всеки един допълващ елемент, всеки един подкрепящ герой, всяко едно място, всяка една реплика дори.
Много хора остават с грешното впечатление, че с годините, с опита в любовните отношения, изборът намалява, затова трябва да сваляме критериите си, както и въодушевлението си от хората, с които се срещаме, и да се примиряваме с нещо, различно от това, което искаме истински.
Примирението е друг начин на отказване. А аз вярвам, че правя изборите си съзнателно. И мога да сменя избора си само ако реша, че искам нещо по-хубаво, а не по-лошо.
Толкова е лесно да се оставим на течението, за да запълним живота си с неща, които не носят и капка удовлетворение и да не спираме да си задаваме въпроса защо е толкова празно в сърцето ни. Вместо това, си обещах, че ще положа всички усилия да си отдам тази чест сама на себе си.
Историята на един мъж и една жена, които, вървят по пътя на любовта, въпреки своите страхове и ограничения.
История за любовта и отношенията. За доверието и контрола. За страстта, болката, прошката.
Емоциите от страниците ще те накарат да се замислиш за смелостта, за грешките и за новото начало.
В цялата му пълнота. Да поемаш всичко около теб в този миг и това всичко да те изпълва. И да осъзнаваш, че всъщност ти е достатъчно.
Каквото и да правиш в живота си, каквото и да имаш, винаги трябва да цениш красотата в простите неща. Онези неща, които истински изпълват сърцето ти и те правят щастлив просто защото ги има. Същото нещо е и любовта.
из книгата "Избирам теб, ЛЮБОВ"
Дадох си сметка, че през цялото време, в което отказвах да завърша книгата, ме е било страх.
Първото ми и може би най-голямо предизвикателство беше да завърша "Избирам теб, Любов". Бях на последните 80-100 страници. Знаех вече как искам да завърша историята. Първите 200 страници изписах с лекота и ентусиазъм. Не можех да се спра. Пишех всеки ден, без изключение.
И тогава, когато краят уж вече се виждаше, спрях за доста дълъг период. Не помня колко. Но знам, че не сядах да пиша изобщо. Сещах се за книгата. Даже няколко пъти отварях файла, прочитах последните абзаци, но не продължавах да пиша. Не си давах и ясна представа защо ми се случва това нещо.
И може би нямаше да продължа, ако не ме беше провокирал един разговор с моя приятелка, която сега е и част от екипа ми, Боряна. Говорихме си за страховете, които често ни управляват, нас и животите ни, изборите ни.
За страха да се покажеш, да заявиш това, което си създал, за страха от одобрение... Беше дълбок разговор. Кратък, но достатъчен, за да си дам сметка кое ме спира в момента. Онази вечер си прибрах и седнах да пиша. Не можах да спра дълго време.
Още за страха
Как ще реагират хората, дали ще се одобри, дали няма да е провал, или може би успех, който ще ме затрие? Не знам кое от всичките тези неща, а може би по малко от всичко, но нещото, което ме блокираше, онази вечер вече беше надскочено.
И аз бях готова да се срещна с бъдещето, каквото и да ми донесе тази крачка с тази книга. Това, което се случи след издаването, след отзивите на читателите, беше просто една брънка от пътя ми на творец.
И към днешна дата знам, че каквото и да постигна, пътят, който минавам с книгите, опитът, който трупам, ме разширява и обогатява, и съм признателна. Пък да видим докъде ще стигна и докога ще ми е достатъчно.
Въведи имейл адреса си, за да получаваш редовно от вълнуващите прозрения на Алеона де Кама. И от нейния порив да пише, да провокира и да поема по пътищата на сърцето точно така, както винаги е мечтала.
Ще се свъжем с теб скоро.
Възникна грешка при изпращането на твоята заявка
Този уеб сайт използва бисквитки. Ако сте съгласни с това, моля продължете разглеждането.
Прочети повече