Лошите навици и храната

Когато се тъпчем, без да мислим

Да умееш да се наслаждаваш на всяко нещо, което си избрал да вкусиш. Първо да забележиш цветовете му, после формите му. Да го докоснеш, да го доближиш до носа си, да го помиришеш.

И въпреки че още в началото, когато започваш това пътешествие на сетивата малко по малко апетитът ти към това нещо, което си избрал да опиташ, се повишава, щом го подушиш, сякаш достигаш пика.

Празник за сетивата

Тогава си представяш колко вкусно ще бъде. Тогава си представяш удоволствието, което ще си доставиш с изяждането му. Тогава си представяш кои рецептори на вкуса ще задействаш. И накрая, когато вече не издържаш, го опитваш.

Любовта към готвенето идва с любовта към храната

• С любовта към себе си.
• С любовта да си угаждаш.
• Да си подаряваш тези ценни мигове щастие.

Яденето е необходимо в наистина малки количества, за да бъдем сити. Всичко останало го правим, за да си доставим удоволствие на сетивата или по навик.

И ако изберем да премахнем всички моменти, в които се тъпчем, без да мислим, просто за да запълним времето пред телевизора, докато висим на компютъра, докато пътуваме или и аз не знам къде още..., и просто спрем да ядем тогава, когато не мислим за яденето, лошият навик ще изгуби своята стойност.

Лошите навици и храната

Живот без захар

Ооо, това така обичано от всички ни сладко. И в същото време, една от най-голямата отрова на съвремието ни. Особено за мен. Признавам!

Мога да изям една кутия бонбони сама без никакво усилия, та даже и повече. Имало е вечери, в които изяждам по едно бурканче течен шоколад. Имало е дни, в които оцелявам на шоколад и капучино.

И тук е мястото да отбележа, че всъщност се опитвам да водя здравословен начин на живот.

Ето го едно от най-големите противоречия в живота ми

В мен самата. Които не ми дават мира и ме разкъсват.

Ставам в 5 ч., правя йога всеки ден, пия топла вода преди да започне денят ми, не ям фаст фууд, лягам си рано, за да имам достатъчно сън, не ям месо, спя достатъчно. Толкова много неща съм въвелав живота си и съм горда от всички тях. С времето съм виждала колко добре са се отразявали на живота ми.

И ето го онова нещо, което отнема от енергията ми, а истината е, че вече не съм дори и сигурна дали ми носи онова удоволствие, което би трябвало. Тъжно, нали? Така че, да, приятели, от 3 седмици спрях рафинираната захар.

И предизвикателството за мен е това да продължи до рождения ми ден - 40 дена.

Триковете на ума

Сладост или слабост?

Досега все си казвах…

• Не мога
• Не искам
• Имам нужда
• Дава ми енергия

Хиляди оправдания на ума. Е, този път попитах себе си: “Добре, наистина ли НЕ МОЖЕШ?” Естествено, че мога, всеки може.

Тогава истината е, че не искам.

В този момент ИЗБРАХ да махна тази гадост от живота си поне за малко. За да видя как ще се промени биохимията ми, как ще се промени настроението ми, как ще отрази на ежедневието ми.

След като премина онзи период на стръвнишко посягане към всички опаковани десерти в супермаркета, вече малко по малко идва и моментът, в който ти подават кутия от любимите ти бонбони и ти със спокойствие и осъзнатост отказваш, защото така си избрал да живееш.

Ох, за някои това предизвикателство може да се стори смешно, наивно дори, инфантилно. И сигурно за тях си те ще са прави. А аз мога да им кажа само, че който не ме разбира, то значи, е един от онези късметлии, които не са пристрастени към захарта, които не оцеляват чрез нея.

Едно голямо БРАВО на всички вас!

А онези, които разбират емоцията зад тези редове, ще им кажа, пробвайте, предизвикайте се, защото можете!

Аз предизвиках себе си! И успявам. Всеки ден. Всичко е въпрос на избор. И любовта, и страстта, и сладкото.