Неуловимият мъж
Новата социална норма във връзките
„Идва нова социална норма, не виждаш ли?” Това ме попита последният мъж, с когото имах интимни отношения. Онзи мъж, от когото поисках повече, отколкото той можеше да ми даде. Или който поиска повече, отколкото аз можех да му дам.
Но това беше неговата провокация към мен, която той остави да расте в съзнанието ми. „Не виждаш ли новата социална норма?” Това, което той визираше, беше промяната на правилата в интимните отношенията.
Промяната на нормите за свобода
И на тези за ограниченост. Промяната в осъществяване на желанията на двамата души.
Толкова имаше нужда от свобода, че той създаваше своя идеален вариант, в който взимаше всичко, което харесваше в една жена, но не даваше повече отколкото може, или по-скоро – отколкото иска.
Така, по едно и също време взимаше различни неща от различни жени, за да получи всичко, от което има нужда и което не намираше само в една. И това го устройваше идеално. А освен всичко останало му се получаваше.
Виж моята реакция
Цената на копнежа
Що се отнася до мен, аз бях провокирана от интереса, търсенето дали може да се случи нещо друго и опознаването на един друг ред в човешките взаимоотношения. Различен от този, на който бях свикнала, различен от този, който си мислех, че търсех.
При мен беше така.
Но при други жени може би беше с цената на копнежа той да се промени и да поиска повече. С цената на лични компромиси, за да получат дори и частичка от този мъж. Мъж, който всъщност беше неуловим.
Да, затова зрънцето, което този мъж ми подхвърли при последната ни среща, започна да покълва. Защото аз самата исках да имат друго отношение към мен и към моята свобода.
Някак усещам истинността в тези думи, но сякаш все още са ми леко далече.
И ако изберем да не отхвърляме чуждата истина и ако изберем да не съдим, да не категоризираме и да не се опитваме да уеднаквяваме с нашата само за да получим отвън потвърждение на правотата на избора ни, то тогава с чисто сърце и ясен ум ще преживеем онова, което другият е натрупал.