Приказката, която разказвам, отново е за Любовта. Най-бързо и трансформиращо учим именно през нея. Този път обаче я показах по един различен начин, по-провокиращ, по-дълбок. Само за онези, които са готови да се осмелят.
Алеона де Кама
При мен идеите за книгите идват или в много красив, тих момент в живота ми, или по време на сън, или в медитация. Първоначално улавям нишка, а после започвам да разплитам кълбото от прежда малко по малко.
След като имам основната идея, създавам и основната линия, която да ме води като рамка, като скелет. След това, малко по малко, се оформят и детайлите.
... които да помогнат при изграждането образа на основните.
...които да повдигнат напрежението или да го успокоят.
...сърцевината, която е там, за да бъде предадена. Предадена нататък.
Но пък не мога да кажа, че не ми е интересно и на мен самата, че не ми е вълнуващо.
Обожавам да създавам от нищото, да творя образи, цели животи дори.
И да се наслаждавам как те се вливат в реалността на читателите ми.
А после и в моя – с обратната връзка.
Отново и отново.
Едно от основните е, че ние определяме как ще живеем, с колко енергия и страст. Ние определяме кога да започне да залязва животът ни и това няма нищо общо с възрастта, а с начина, по който сме използвали ресурса, който ни е даден.
В "Страст за живот" се говори за бързите избори, направени от страхове, и за онези бавните, дълбоките, направени в тишината.
Едно от основните послания на книгата е "Живей, мечтай днес, защото утре няма"
Един от основните мотиви на героинята е да позволи на себе си да бъде. И точно тогава, сякаш в най-неподходящия момент, когато за първи път се обръща към себе си, към желанията си, към онези неща, които я правят жива, тя среща любовта.
И отново сблъсквам главната ни героиня с избора. Ще последва ли собствените си дълбоки вътрешни потребности, като тази основна потребност от любов и близост, или ще избере да бяга, да се крие както винаги досега?
В книгата има и други послания, по-второстепенни, но не по-малко важни за мен като човек в света и времето, в което живеем днес.
Още послания
Всички онези неща, които минават през главите ни във важните моменти от животите ни и ни оплитат в мрежи:
Каква е отговорността ми към един човек, в когото се влюбвам, когато знам, че умирам?
Сблъсък с всичките емоции и реакции на най-близки – роднини и приятели.
Изборът да зарежеш всичко, да се освободиш от всичко, та дори и от любовта, заради собствените си потребности в този момент. Потребности, които те водят по път, който ти самият дори не разбираш в този момент.
Красиви послания, красиви провокации за всички нас, които постоянно се лутаме.
Големи теми, силни теми. Важни теми.
Просто една сутрин се събудих с вдъхновението за нещо различно и наведнъж излях първите една-две глави. Само началото. Сега като погледна назад се замислям, че някои неща сякаш са създадени преди дори да си даваме сметка.
Тогава последвах този импулс, но само, за да хвана нишката на това творение.
Аз съм доста целенасочен човек и в онзи момент си дадох сметка, че ако искам въобще да завърша някоя книга, трябва да се фокусирам и да не си позволявам да се мятам в различни посоки постоянно.
От днешната си осъзнатост знам, че ако си бях позволила да разпокъсам писането си в няколко книги едновременно, може би никога нямаше да завърша дори и първата "Избирам теб, любов".
Не за друго, а защото щях да имам прекрасни оправдания за това. А понякога не си даваме сметка колко удобно и креативно се самосаботираме именно чрез намирането на оправдания.
И така започнах "Страст за живот"
Доста преди да я подкарам сериозно. А когато дойде и този момент, когато първата ми книга вече беше издадена и имах натрупан опит кое кога как се случва, прочетох първите глави, довърших сюжетната линия и не можех да спра.
И ако първата ми книга я написах много накъсано, постоянно се връщах, четях, забравях как ми се казват второстепенните герои дори, обърквах линията на времето – есен ли беше, лято ли - и куп такива неща, грешки от неопитност. То със „Страст за живот” не спирах за подобни неща.
Просто пишех и следвах потока.
Редакцията се случи на много по-късен етап. А когато прочетох цялата книга от начало до край за първи път, бях толкова развълнувана, толкова горда. Не можех да повярвам, че аз самата съм написала тези 300 страници.
Обичах ги. Вярвах в тях. Горях с тях.
Алекса и Виктор са много различни и в същото време толкова привличащи се. Срещата между тези двама герои беше кратка, но нужна и на двама им. Беше дълго търсена. Не за друго, а за да успеят и двамата в контакта си с другия да сменят дълго пазени ограничаващи модели, за да израснат, за да се разширят, за да могат да продължат.
Ежедневието, което главната героиня води, особено след раздялата си с първата си любов, я тласка все по-силно и по-силно към погубване на самата себе си. Толкова я е страх да чувства, че избира да спре да живее, забързвайки ритъма на живота си.
Това го правим всички ежедневно. В бързането си мислим, че ще спрем да чувстваме онези неща, които ни е страх да погледнем в очите. Да, затова и основната тема в книгата не е сблъсъкът на една млада жена на 30 години със смъртта.
Темата е дали тази жена ще приеме, че смъртта за нея е дошла много преди диагнозата. Изборът дали да живеем и как да живеем зависи от нас самите.
Толкова много са темите, които ни подкрепят в бавното умиране – материалният свят, професионалният свят, личният свят, а понякога и съвкупността от всички тях.
Не живеем сега, защото спестяваме за после. Работим от сутрин до вечер без контакт с живота, с хората в него, в преследване на кариери и повишения. Животът ни среща с раздяла, за да научим нещо от нея, а ние избираме да се скрием и да зажумим, но не и да видим.
И още толкова много примери в животите на всички нас, които ни поставят именно пред онзи избор.
Живот или смърт? Кое избираш ти? Кое избираш всеки миг от всеки ден?
Най-стряскащия избор за повечето читатели, избор, който вярвам, че много от тях дори не приеха, четейки обратни връзки от тях, беше...
А изборът именно когато нещата между героите ни се подреждат и те си позволяват да се насладят на онова, което има помежду им, Лекси да замине.
Следвайки линията на книгата, първоначално изглежда, че Лекси отива да осъществява онзи безумен списък с мечти, написан в самото начало. Изглежда, че отива просто на почивка. Но всъщност нещото, което я дърпа, е именно пълното изчистването на едни отношения, заради които животът ѝ първоначално е бил поел в грешна посока.
Колко често самите ние приключваме отношения, без да кажем "сбогом", "благодаря", "извинявай", "прости ми", "обичам те, въпреки че може и да сме се наранили"?
Колко често нямаме смелостта, силата да приемем, независимо дали ни харесва или не, всичко онова, което е имало да става? Не! По-често дори избираме да мразим, да обвиняваме, да се гневим или да замълчим, но не в спокойствие, а в обвинение.
Прочети още
Именно този е конфликтът, който обръща енергията, осъзнатостта и възвръща силата на героинята ни. Този е конфликтът, без чието разрешаване, тя нямаше да бъде цялостна личност, дори и в новите си отношения.
И да, когато не сме свършили онова, което трябва, за да освободим един човек от самите себе си и той нас, то по-добре късно, отколкото никога, по-добре на средата на нещо ново и различно, да направим тази крачка, която да ни освежи, да ни награди с ново пространство.
Много хора не разбраха Лекси тук. Напротив, обвиниха я.
Провокирам всички вас да си зададете въпроса, има ли хора в живота ви, с които раздялата ви не е като между възрастни, а като между две деца, всяко от което дърпа към себе си.
Предизвиквам ви да потърсите отговор на следното:
Ако имахте една година живот, дали изчистването на тези взаимоотношения, не би ви купило още няколко вдишвания? Заради самия баланс, заради самото спокойствие на ума, а също и на сърцето.
Ами, какво чакате тогава?
Млада жена преминава през драматична житейска ситуация. Но Животът я среща с хора, които ѝ помагат да преосмисли ценностите си.
Възможно ли е да се освободиш от травмите на миналото и да се влюбиш, когато знаеш, че дните ти са преброени?
Пренеси се в свят, който докосва, вълнува и среща Живота с Любовта!
Започнах да пиша заради себе си, за да изразя себе си, да подредя хаоса от мисли, да потърся себе си в по-голяма дълбочина. Сега пиша и заради другите, за да провокирам и за да предам онова, което е в мен.
С втория си роман, "Страст за Живот", те провокирам с въпроса:
Смятам, че получаването на знание през историите на героите в книгите е, може би, "най-безопасният" начин за израстване. От тях се учидм:
Днес всички се питаме, възможно ли е състоянието на спокойствие. Ето го и отговорът от моите редове:
Чувствам се прекрасно, защото се чувствам обичана и обичаща. Чувствам се истинска.
В един момент направих избор да оставя всички страхове зад себе си и да прегърна страстта, която изпълваше сърцето ми. Страст за Живот. Страст за Любов. Страст за свързване с един човек и с всички останали.
3 прозрения, свързани с енергията ми, докато пиша, ми помагат да намирам не просто думите, но и силите, за да ги уловя
Когато съм в голям творчески тласък и не мога да спра да пиша, понякога се схващам цялата или дори само ръцете в частта, където се опират на бюрото. В такива случаи ставам и започвам да скачам, за да раздвижа енергията по цялото си тяло.
Скачам с ръцете нагоре, после скачам с ръцете надолу, после се навеждам от кръста надолу с главата и пак скачам, тръскам си ханша и раменете, за да раздвижа и тези области – като на ориенталски танци, така позволявам на свежа кръв и енергия да навлязат и да ме презаредят.
Тези упражнения са ценни, за да не прегряват очите.
Полезно е и всичко друго, което се сетите, за да задвижите кръвообращението и да потренирате очния мускул.
Тя също се отразява на начина, по който работи мозъкът. Много може да се говори на тази тема, но ще кажа само едно нещо сега:
Кафето и всякакви кофеинови/енергийни напитки или енергизиращи чайове обикновено забързват мозъчните вълни.
Ако ви е трудно да достигнете това състояние на поток по принцип, може би трябва да се замислите колко кафета пиете и какви храни ядете.
В тази книга най-голямото ми предизвикателство беше да запазя себе си като автор
Да запазя стила си такъв, какъвто съм го създала на първо „писане”. Защо ли?
Защото след "Избирам теб, Любов" вече имаше определени очаквания за онова, което казвам. В първата ми книга имаше немалко провокации, но там аз самата бях различен човек и стилът ми на писане беше по-лек.
Провокирах и аудиторията. Оказа се, че провокирах и хората, с които работя.
Спомням си, че първите двама човека, които прочетоха книгата бяха Боряна, арт директорката ми, и Маргарита, редакторката ми. А обратната връзка беше уникално различна, въпреки че и двете ме познават много добре.
Не мога да кажа, че не чакам с нетърпение обратна връзка.
А вярвам, че всички ние постоянно се сблъскваме с мнението, че собствените ни произведения са или недостатъчно добри, или прекрасни. Но в крайна сметка те трябва да кореспондират с аудиторията, да комуникират с нея.
И ако за мен Боби и Маргото бяха първичната ми аудитория, която оценка ми беше изключителна важна, можете да си представите реакцията ми, когато Маргото ми каза, че първото четене на книгата ѝ е подействала депресиращо.
Научи повече
Обратната връзка, която ми даде тогава беше да сменя тотално първите 100 страници. Че самата история е хубава, след като започва любовният романс, линията става все по-запленяваща, но началото... Не!
Имайте предвид, че Маргото е изключително внимателен и елегантен човек. Самият факт, че тя се изрази по този начин, за мен беше... шок.
Няколко дена по-късно Боби ми даде обратна връзка, че тази книга е много различна, но много по-силна от първата и че е плакала на много места, защото са дълбоки, докосващи, провокиращи, но много истински.
И ако мога да кажа, че държа изключително много на Боби и мнението ѝ, то онова, което не ме успокои напълно, беше фактът, че тя е много осъзнат човек, който не спира да търси, но също така е и много сензитивна, приемаща провокациите и готова да се огледа в тях, а не да се затвори.
За съжаление в онзи момент си дадох сметка, че...
Думите на Марго, че книгата трябва да се преработи в 1/3 от съдържанието, защото е депресивна, не спираха да кънтят в главата ми. Не исках да пипам нищо, дребни корекции – да, но 1/3 от съдържанието това за мен беше обезобразяване. Сякаш по-смислено ми се струваше да не я издавам изобщо.
Но истината е, че аз съм много прагматичен човек
Тогава взех решение, че ще дам книгата само на още една приятелка, на която имам също огромно доверие. Каквато и да е нейната обратна връзка, тя щеше да ми е нужна само, за да съм истински подготвена за онова, което ме очаква, но не и за да определя дали да направя промени.
Бях решила, че книгата във формата, в който беше създадена, ще бъде и издадена, защото това бях аз като творец в онзи момент.
И за мен беше невъзможно да пиша, само за да се продава
Беше невъзможно да пиша, само за да се хареса, това би ме изкривило тотално, това би ме отдалечило от самата мен.
Онова, което бях създала, беше такова, каквото е, без значение дали щях да продам от него
Аз пиша, за да изразя онова, което е в мен, а как то ще се възприеме от хората... Ами, това вече беше част от тяхното израстване и път.
Мария, третият човек, на когото дадох ръкописа, каза просто и ясно: “Да, Маги, книгата е провокираща и в нея има много истина, грозна истина, но както всичко в живота, предполагам само за онези, които са готови.”
Дадох си сметка, че със сигурност има хора, които гледат на живота само откъм веселата, розова страна и всеки път, в който се сблъскат с другата, тъмната, сенчестата страна, остават в паника и ужас. Но аз бях на етап от живота си, в който приемах, че и хубавото, и лошото е едно и също нещо, защото е част от пътя.
Благодарна съм на Марго силно! Не само защото ми даде тази обратна връзка, сякаш за да ме провокира, без дори и тя самата да разбира колко силно ми повлия.
Благодарна съм ѝ, защото прие позицията ми на автор и не се опита по никакъв начин да влияе повече от първоначалното мнение.
Благодарна съм, че ми даде една гледна точка за евентуални обратни връзки от читатели, така че да не съм изненадана, а напротив, подготвена.
Благодарна съм ѝ за поредния урок, който животът ми даде чрез нея, за силата да отстоявам себе си и онова, което и както съм създала.
На втората редакция Марго ми звънна, за да ми каже, че се радва, че не я бях послушала, защото книгата има много стойност именно в тази последователност и че ако я бях променила, може би щях да убия силата, която носи със себе си.
Първите обратни връзки бяха уникални. Разбира се, те бяха от хора, които ми се бяха доверили с първата книга и обичаха начина, по който се изразявам, и темите, които засягам. Благодарна съм за цялата подкрепа, която получавам от читателите си, защото те ме правят по-вярваща.
Не много по-късно дойдоха и онези обратни връзки от хора, които са очаквали любовния романс като „Избирам теб, любов” и са били разочаровани от тежестта на думите във втората книга.
Получих обратни връзки и от хора, които не са могли да завършат „Страст за живот”. Започнали са я и са я оставили, защото им се е сторила тежка.
Но истината е, че най-най-най-сладки ми бяха именно подобни обратни връзки на хора, които в по-късен етап от живота се бяха осмелили и бяха завършили нещото, което бяхме започнали заедно. За тях знаех, че те са направили онази трансформация, която ги е отключила да погледнат в тъмнината със спокойствие, а не да се извърнат от нея със страх.
И именно тези обратни връзки и до ден днешен са най-най-най-чувствените, най-позитивните, защото знам, че тези хора са направили крачка. Нанякъде.
Въведи имейл адреса си, за да получаваш редовно от вълнуващите прозрения на Алеона де Кама. И от нейния порив да пише, да провокира и да поема по пътищата на сърцето точно така, както винаги е мечтала.
Ще се свъжем с теб скоро.
Възникна грешка при изпращането на твоята заявка
Този уеб сайт използва бисквитки. Ако сте съгласни с това, моля продължете разглеждането.
Прочети повече