Една по-различна приказка за любовта

"СТРАСТ ЗА ЖИВОТ"

Приказката, която разказвам, отново е за Любовта. Най-бързо и трансформиращо учим именно през нея. Този път обаче я показах по един различен начин, по-провокиращ, по-дълбок. Само за онези, които са готови да се осмелят.


Алеона де Кама

"Страст за живот"
"Страст за живот"

Не сядам да пиша с цел. Поне досега никога не е било така

При мен идеите за книгите идват или в много красив, тих момент в живота ми, или по време на сън, или в медитация. Първоначално улавям нишка, а после започвам да разплитам кълбото от прежда малко по малко.

След като имам основната идея, създавам и основната линия, която да ме води като рамка, като скелет. След това, малко по малко, се оформят и детайлите.

  • Появяват се нови герои

... които да помогнат при изграждането образа на основните.

  • Появяват се нови развръзки

...които да повдигнат напрежението или да го успокоят.

  • И едва накрая и аз самата хващам цялостната идея, посланието

...сърцевината, която е там, за да бъде предадена. Предадена нататък.

"Страст за живот"

Странно, нали?

Но пък не мога да кажа, че не ми е интересно и на мен самата, че не ми е вълнуващо.

Обожавам да създавам от нищото, да творя образи, цели животи дори.

И да се наслаждавам как те се вливат в реалността на читателите ми.

А после и в моя – с обратната връзка.

Отново и отново.

"Страст за живот"

В "Страст за живот" има няколко послания

Едно от основните е, че ние определяме как ще живеем, с колко енергия и страст. Ние определяме кога да започне да залязва животът ни и това няма нищо общо с възрастта, а с начина, по който сме използвали ресурса, който ни е даден.

В "Страст за живот" се говори за бързите избори, направени от страхове, и за онези бавните, дълбоките, направени в тишината.

Едно от основните послания на книгата е "Живей, мечтай днес, защото утре няма"

Един от основните мотиви на героинята е да позволи на себе си да бъде. И точно тогава, сякаш в най-неподходящия момент, когато за първи път се обръща към себе си, към желанията си, към онези неща, които я правят жива, тя среща любовта.

Но защо, по дяволите, защо сега?

И отново сблъсквам главната ни героиня с избора. Ще последва ли собствените си дълбоки вътрешни потребности, като тази основна потребност от любов и близост, или ще избере да бяга, да се крие както винаги досега?

В книгата има и други послания, по-второстепенни, но не по-малко важни за мен като човек в света и времето, в което живеем днес.

"Страст за живот"
"Страст за живот"

Започнах "Страст за живот" още докато пишех "Избирам теб, любов"

Просто една сутрин се събудих с вдъхновението за нещо различно и наведнъж излях първите една-две глави. Само началото. Сега като погледна назад се замислям, че някои неща сякаш са създадени преди дори да си даваме сметка.

Тогава последвах този импулс, но само, за да хвана нишката на това творение.

Аз съм доста целенасочен човек и в онзи момент си дадох сметка, че ако искам въобще да завърша някоя книга, трябва да се фокусирам и да не си позволявам да се мятам в различни посоки постоянно.

От днешната си осъзнатост знам, че ако си бях позволила да разпокъсам писането си в няколко книги едновременно, може би никога нямаше да завърша дори и първата "Избирам теб, любов".

"Страст за живот"

Не за друго, а защото щях да имам прекрасни оправдания за това. А понякога не си даваме сметка колко удобно и креативно се самосаботираме именно чрез намирането на оправдания.

И така започнах "Страст за живот"

Доста преди да я подкарам сериозно. А когато дойде и този момент, когато първата ми книга вече беше издадена и имах натрупан опит кое кога как се случва, прочетох първите глави, довърших сюжетната линия и не можех да спра.

И ако първата ми книга я написах много накъсано, постоянно се връщах, четях, забравях как ми се казват второстепенните герои дори, обърквах линията на времето – есен ли беше, лято ли - и куп такива неща, грешки от неопитност. То със „Страст за живот” не спирах за подобни неща.

Просто пишех и следвах потока.

Редакцията се случи на много по-късен етап. А когато прочетох цялата книга от начало до край за първи път, бях толкова развълнувана, толкова горда. Не можех да повярвам, че аз самата съм написала тези 300 страници.

Обичах ги. Вярвах в тях. Горях с тях.

"Страст за живот"

Със "Страст за живот" си отговорих на много въпроси за привличането между двама души. То е най-силно, когато имаме да научим на нещо другия и той нас също

Алекса и Виктор са много различни и в същото време толкова привличащи се. Срещата между тези двама герои беше кратка, но нужна и на двама им. Беше дълго търсена. Не за друго, а за да успеят и двамата в контакта си с другия да сменят дълго пазени ограничаващи модели, за да израснат, за да се разширят, за да могат да продължат.

"Страст за живот"
"Страст за живот"

Основният конфликт в тази книга не е смъртта. А изборът за живот

Ежедневието, което главната героиня води, особено след раздялата си с първата си любов, я тласка все по-силно и по-силно към погубване на самата себе си. Толкова я е страх да чувства, че избира да спре да живее, забързвайки ритъма на живота си.

Това го правим всички ежедневно. В бързането си мислим, че ще спрем да чувстваме онези неща, които ни е страх да погледнем в очите. Да, затова и основната тема в книгата не е сблъсъкът на една млада жена на 30 години със смъртта.

Сблъсък неочакван, стряскащо шокиращ

Темата е дали тази жена ще приеме, че смъртта за нея е дошла много преди диагнозата. Изборът дали да живеем и как да живеем зависи от нас самите.

"Страст за живот"

Толкова много са темите, които ни подкрепят в бавното умиране – материалният свят, професионалният свят, личният свят, а понякога и съвкупността от всички тях.

Не живеем сега, защото спестяваме за после. Работим от сутрин до вечер без контакт с живота, с хората в него, в преследване на кариери и повишения. Животът ни среща с раздяла, за да научим нещо от нея, а ние избираме да се скрием и да зажумим, но не и да видим.

И още толкова много примери в животите на всички нас, които ни поставят именно пред онзи избор.

Живот или смърт? Кое избираш ти? Кое избираш всеки миг от всеки ден?

"Страст за живот"
"Страст за живот"

Колко често си тръгваме, без да кажем "сбогом"?

Най-стряскащия избор за повечето читатели, избор, който вярвам, че много от тях дори не приеха, четейки обратни връзки от тях, беше...

  • Не изборът на Лекси да си позволи интимна авантюра, когато знае, че умира
  • Не и изборът на Виктор за същото

А изборът именно когато нещата между героите ни се подреждат и те си позволяват да се насладят на онова, което има помежду им, Лекси да замине.

"Страст за живот"

Следвайки линията на книгата, първоначално изглежда, че Лекси отива да осъществява онзи безумен списък с мечти, написан в самото начало. Изглежда, че отива просто на почивка. Но всъщност нещото, което я дърпа, е именно пълното изчистването на едни отношения, заради които животът ѝ първоначално е бил поел в грешна посока.

Колко често самите ние приключваме отношения, без да кажем "сбогом", "благодаря", "извинявай", "прости ми", "обичам те, въпреки че може и да сме се наранили"?

Колко често нямаме смелостта, силата да приемем, независимо дали ни харесва или не, всичко онова, което е имало да става? Не! По-често дори избираме да мразим, да обвиняваме, да се гневим или да замълчим, но не в спокойствие, а в обвинение.

Млада жена преминава през драматична житейска ситуация. Но Животът я среща с хора, които ѝ помагат да преосмисли ценностите си.

Възможно ли е да се освободиш от травмите на миналото и да се влюбиш, когато знаеш, че дните ти са преброени?

Пренеси се в свят, който докосва, вълнува и среща Живота с Любовта!

"Страст за живот"

Пътувай в страната на емоциите

...с героите от втората ми книга!

Започнах да пиша заради себе си, за да изразя себе си, да подредя хаоса от мисли, да потърся себе си в по-голяма дълбочина. Сега пиша и заради другите, за да провокирам и за да предам онова, което е в мен.

С втория си роман, "Страст за Живот", те провокирам с въпроса:

  • Възможно ли е да мислиш за смъртта и да се вдъхновяваш за пълноценен и смислен живот?

Смятам, че получаването на знание през историите на героите в книгите е, може би, "най-безопасният" начин за израстване. От тях се учидм:

  • Да преодоляваме страховете си
  • Да избираме битките си
  • И да ги водим по-смислено

Днес всички се питаме, възможно ли е състоянието на спокойствие. Ето го и отговорът от моите редове:

Чувствам се прекрасно, защото се чувствам обичана и обичаща. Чувствам се истинска.

В един момент направих избор да оставя всички страхове зад себе си и да прегърна страстта, която изпълваше сърцето ми. Страст за Живот. Страст за Любов. Страст за свързване с един човек и с всички останали.

"Страст за живот"
"Страст за живот"

Енергия за писане

3 прозрения, свързани с енергията ми, докато пиша, ми помагат да намирам не просто думите, но и силите, за да ги уловя

1. Раздвижване

Когато съм в голям творчески тласък и не мога да спра да пиша, понякога се схващам цялата или дори само ръцете в частта, където се опират на бюрото. В такива случаи ставам и започвам да скачам, за да раздвижа енергията по цялото си тяло.

"Страст за живот"

Скачам с ръцете нагоре, после скачам с ръцете надолу, после се навеждам от кръста надолу с главата и пак скачам, тръскам си ханша и раменете, за да раздвижа и тези области – като на ориенталски танци, така позволявам на свежа кръв и енергия да навлязат и да ме презаредят.

2. Упражнения за очите

Тези упражнения са ценни, за да не прегряват очите.

  • Често мигане
  • Гледане надалеч и наблизо
  • Въртене на очите в кръгове в едната и в другата посока

Полезно е и всичко друго, което се сетите, за да задвижите кръвообращението и да потренирате очния мускул.

3. Храната, която поемаме

Тя също се отразява на начина, по който работи мозъкът. Много може да се говори на тази тема, но ще кажа само едно нещо сега:

Кафето и всякакви кофеинови/енергийни напитки или енергизиращи чайове обикновено забързват мозъчните вълни.

Ако ви е трудно да достигнете това състояние на поток по принцип, може би трябва да се замислите колко кафета пиете и какви храни ядете.

"Страст за живот"
"Страст за живот"

В тази книга най-голямото ми предизвикателство беше да запазя себе си като автор

Да запазя стила си такъв, какъвто съм го създала на първо „писане”. Защо ли?

Защото след "Избирам теб, Любов" вече имаше определени очаквания за онова, което казвам. В първата ми книга имаше немалко провокации, но там аз самата бях различен човек и стилът ми на писане беше по-лек.

В "Страст за живот" провокирах себе си

Провокирах и аудиторията. Оказа се, че провокирах и хората, с които работя.

Спомням си, че първите двама човека, които прочетоха книгата бяха Боряна, арт директорката ми, и Маргарита, редакторката ми. А обратната връзка беше уникално различна, въпреки че и двете ме познават много добре.

"Страст за живот"

Не мога да кажа, че не чакам с нетърпение обратна връзка.

Като всеки творец се вълнувам

А вярвам, че всички ние постоянно се сблъскваме с мнението, че собствените ни произведения са или недостатъчно добри, или прекрасни. Но в крайна сметка те трябва да кореспондират с аудиторията, да комуникират с нея.

И ако за мен Боби и Маргото бяха първичната ми аудитория, която оценка ми беше изключителна важна, можете да си представите реакцията ми, когато Маргото ми каза, че първото четене на книгата ѝ е подействала депресиращо.

Този уеб сайт използва бисквитки. Ако сте съгласни с това, моля продължете разглеждането.

Прочети повече